Ейджи Йошикава - Тайко

— Това ли било? Съвет ли има в крепостта тази вечер?

— Нищо такова — Ханбей отпи от горещата отвара. — Преди малко, докато затваряше вратата, ти сама ми каза, че по реката е пресякла лодка със знаме на вестоносец от Гифу и че някой идва към крепостната порта.

— За това ли говориш?

— Ако вестоносецът идва при господаря Хидейоши, то не се знае колко далеч и докъде може да отведе цялата тази работа. Дори и да не бъда повикан, надали ще мога да си разхлабя пояса и да заспя.

— Началникът на тази крепост те почита като свой учител, а ти се прекланяш пред него като пред твой господар, тъй че надали знам чие уважение е по-голямо. Наистина ли си толкова решен да служиш на този човек?

Ханбей усмихнат затвори очи и обърна лице към тавана.

— Допускам, че най-сетне се е стигнало и дотам. За един е мъж е плашещо да има доверието на друг. Красотата на една жена никога не би могла да ме изкуши.

В мига, в който казваше това, от кулата пристигна вестоносец. Той донесе молбата на господаря, Ханбей бързо да дойде при него и си тръгна. След кратко време пред Хидейоши, който седеше сам в тих размисъл, се яви един оръженосец и обяви:

— Господин Ханбей дойде.

Вдигна поглед от унеса си и бързо излезе от стаята да посрещне Ханбей. Двамата се върнаха вътре и седнаха.

— Съжалявам, че ви повиках тук посред нощ. Как се чувствате?

Ханбей погледна в очите Хидейоши, който на свой ред явно се канеше до самия край да се отнася с него като с учител.

— Такова внимание е ненужно. Ако вие, моят господар, говорите така с мене, как ще съм в състояние да ви отвърна? Защо не кажете нещо като „О, ти ли си, Ханбей?“ Мисля, че такъв род загриженост към един служител е неуместна.

— Наистина ли? Е, смяташ ли, че това не е от полза за отношенията ни?

— Просто не мислех, че моят господар трябва да уважава някого като мен така, като правите това вие.

— А защо не? — засмя се Хидейоши. — Аз съм необразован, а вие сте твърде учен. Роден съм на село, а вие сте син на господар на крепост. Във всеки случай, мисля за вас като за по-високопоставен.

— Щом нещата стоят така, отсега нататък ще бъда по-внимателен.

— Добре, добре — рече с игрива нотка Хидейоши. — Постепенно ще станем господар и служител. Ако се издигна още по-високо от сега.

За господар на една крепост, той отиваше извънредно далеч в пренебрегването на своето достойнство. Всъщност, ако умът има нужда от дрехи, бе готов да застане пред Ханбей напълно гол по отношение на собствената си глупост и невежество.

— Е, добре, защо ме повикахте, господарю? — запита учтиво Ханбей.

— О, да — каза Хидейоши, като внезапно се сети за предмета на тяхната среща. — Току-що получих писмо от господаря Ода Нобунага. Ето какво пише той: „След малко отдих се отегчих дори от придобивката на Гифу. Вятърът и облаците са спокойни и бих искал отново да изляза на открито. Хубостите на природата още не са ми станали близки. Какво ще правим с плановете за тази година?“ Как допускате, че трябва да отговоря на това?

— Е, смисълът е ясен, така че би трябвало да сте в състояние да му отговорите с един ред.

— Хм. Разбирам, но как бих могъл да отговоря в един ред?

— „Бъдете добър със съседа си — кройте планове за бъдещето.“

— „Бъдете добър със съседа си — кройте планове за бъдещето“ ли?

— Това е.

— Хм. Разбирам.

— Подозирам, че след като господарят Ода Нобунага превзе Гифу, сега си мисли, че тази година е времето да сложи в ред своето вътрешно управление, да даде на войските си да отпочинат и да почака нов подходящ ден — заключи Ханбей.

— Сигурен съм, че точно такива са замислите му, но с неговите наклонности той не може просто да остави дните да минават в безделие. Ето защо е пратил това писмо с въпрос относно политиката.

— Кроене на планове за бъдещето, съюз със съседите — настоящето, мисля, е навярно чудесна възможност за такива неща.

— Значи? — попита Хидейоши.

— Това е просто моето скромно мнение, понеже по-скоро вие, а не аз съм този, за когото се говори, че е способен в толкова много области. Първо отговорете само с едни ред: „Бъдете добър със съседите си — кройте планове за бъдещето“. После при удобен случай идете в крепостта Гифу и лично обяснете своя замисъл.

— Защо всеки от нас не напише коя област смята, че е най-добре да стане съюзник на Ода и после да сравним и да видим дали мислим едно и също?

Ханбей написа пръв нещо и после Хидейоши също употреби четката върху парче хартия.