Ейджи Йошикава - Тайко

Знаеше, че няколко души от отряда на Асаи, съставен от готови да се самоубият войни, са си проправили път в околността, а този мъж сега му обърна гръб и побягна. Кюсаку се спусна след него и го удари по коляното с меча си.

Падна върху ранения, възседна го и извика:

— Имаш ли достойно за произнасяне име? Да или не?

— Аз съм Кобаяши Хашукен. Нямам друго за казване, освен че съжалявам, дето съм попаднал в ръцете на нископоставен самурай като теб, преди да съм се доближил до господаря Нобунага.

— Къде е най-храбрият мъж на Асаи — Ендо Кидзаемон? Ти си от Асаи, трябва да знаеш.

— Нямам представа.

— Говори! Казвай истината!

— Не зная!

— Тогава не си ми нужен!

И Кюсаку отряза главата на Хашукен. Изтича по-нататък с блеснали очи. Беше решен да не остави главата на Ендо Кидзаемон да попадне в ръцете на някой друг. Преди битката Кюсаку се бе похвалил, че ще вземе главата на Кидзаемон. Сега се затича към речния бряг, където между тревата и камъчетата лежаха безброй мъртви тела — бряг на смъртта.

Там сред другите лежеше един труп, чието окървавено лице бе закрито от кичур сплъстена коса. Рояк синкави мухи бръмна под нозете на Кюсаку. Когато настъпи крака на трупа със закрито лице, се извърна. В случката нямаше нищо необичайно, но от нея доби странно усещане. Огледа се подозрително наоколо и в този миг трупът скочи на крака и се спусна към шатрата на Нобунага.

— Защитете господаря Нобунага! Иде враг! — изкрещя Кюсаку.

Щом зърна Нобунага, вражеският самурай се приготви да прескочи един нисък крайбрежен насип, но настъпи връзката на сандала си и се спъна. Кюсаку се метна върху мъжа и бързо го надви. Докато го влачеше към шатрата на Нобунага, човекът изрева:

— Отрежи ми бързо главата! Още сега! Не покривай един воин със срам!

Когато още един пленник, когото отвеждаха, видя ревящия, неволно се изпусна:

— Господин Кидзаемон! Дори и вас ли са пленили жив?

Този необикновен човек, който се преструваше на мъртъв и когото Кюсаку плени, бе самият онзи, когото търсеше — страховитият боец на Асаи, Ендо Кидзаемон.

Отпърво войската на Ода бе пред разпадане. Когато обаче силите на Токугава начело с Иеясу удариха противника отстрани, острието на вражеския пристъп бе притъпено. Но неприятелят имаше и втори, и трети ред за нападение. И те, и силите на Нобунага напираха и после отстъпваха, газеха тежко във водата на Ане, трошаха дръжките на сабите си и ломяха своите копия. Битката бе в такъв безпорядък, че никой не можеше да предскаже кой ще победи.

— Не се отвличайте! Ударете право в стана на Нобунага!

От самото начало целта на втория ред от отрядите на Асаи бе тази. Те обаче проникнаха прекалено надалеч и всъщност бяха излезли в тила на отрядите на Ода. Силите на Токугава също си пробиха път на отсрещния бряг и с възгласа:

— Никога по-назад от частите на Ода! — настъпиха към стана на Асакура Кагетаке.

Накрая обаче Токугава се откъснаха от съюзниците си и бяха обкръжени от врага. Битката бе в пълен безпорядък. Също като рибите, които не могат да видят реката, където плуват, никой не бе в състояние изцяло да схване положението. Всеки от войниците просто се биеше за живота си. Веднага щом някой повали един от враговете, вдигаше поглед, за да срещне лицето на друг.

Отгоре всичко би имало вид, сякаш двете войски, изтикани във водите на река Ане, са повлечени от гигантски водовъртеж. И както можеше да се очаква, Нобунага хладнокръвно гледаше на положението точно по този начин. Хидейоши също имаше общ поглед върху битката. Долавяше, че точно този миг ще бъде решаващ за победата или поражението. Повратната точка бе изключително важна.

Нобунага удряше с една пръчка по земята и викаше:

— Токугава са проникнали надълбоко! Не ги изоставяйте там! Някой да иде на помощ на господаря Иеясу.

На частите и отляво, и отдясно, обаче, не бе останала достатъчно сила. Нобунага викаше напразно. Тогава един-единствен отряд се спусна през безпорядъка на битката от група дървета на северния бряг право към отсрещната страна на реката, в която вдигаше ослепително бели водни пръски.

Макар и да не бе получил заповед от Нобунага, Хидейоши също беше вникнал в положението. Нобунага видя флага на своя служител със златната кратунка отгоре и си помисли: „Ах, добре. Хидейоши успя.“

После обърса с ръкавица потта от очите си и каза на своите оръженосци:

— Миг като този няма да се повтори. Слезте при реката и вижте какво може да свършите.