Ейджи Йошикава - Тайко

Същите цветя бяха цъфнали и на оградата в дома на Нене. Предната вечер я зърна, докато палеше лампата и се върна у дома, сякаш целта му е била постигната. Сега внезапно си спомни, че тогава профилът й бе по-бял от цветята на оградата.

Димът на съчките се носеше от кухнята из къщата. Токичиро се изкъпа, облече леко конопено кимоно и като нахлузи чифт сандали, излезе през градинската порта. Тъкмо тогава един млад вестоносец го поздрави и му подаде служебно известие. Токичиро бързо се върна вътре, преоблече се и забърза към жилището на Хаяши Садо.

Садо лично му предаде заповедите:

Ела преди Часа на заека в жилището на селянина Доке Сеиджуро, на западния главен път извън Кийосу.

Това беше всичко. Нобунага тайно се отправяше към една далечна област и Токичиро бе един от придружителите му. Като си помисли за това, му се струваше, че макар и да знае за тях съвсем малко, схваща замислите на Нобунага.

Разбираше, че за известно време ще бъде далеч от Нене и желанието поне веднъж да я зърне под лятната луна, още в този миг и час, напираше в гърдите му. В неговата природа бе, науми ли си веднъж нещо, никой да не може да го спре. Токичиро беше роб на чувствата си и непреодолимите страсти и желания, които се бяха вселили в сърцето му, го тласнаха към дома на Нене. После, досущ като немирно момче, което наднича през светещи прозорци, надникна през оградата вътре.

Матаемон живееше в квартала на стрелците, а почти всички хора, които минаваха през махалата, се познаваха помежду си. Токичиро усети стъпките на минувачите и се ужаси да не бъде открит от родителите на Нене. Това зрелище на боязливост си беше за смях. Ако самият Токичиро видеше някой да се държи по този начин, би презрял този човек. В момента обаче нямаше време да размишлява за нечие достойнство или добро име.

Би бил доволен от един-единствен бегъл поглед през оградата върху нейния профил и това, с което се занимава тази вечер. „Обзалагам се, че вече се е изкъпала и си рисува лицето“, помисли си той. Или дали не вечеря заедно с родителите си?

Мина три пъти напред-назад, като се опитваше да си придаде възможно най-невинен изглед. Беше вечер и по улицата имаше малко хора. Би било ужасно неудобно, ако тъкмо докато надзърта през оградата, някой го извика по име. Не, по-лошо от това, такова нещо можеше да провали мъничката възможност да се ожени за Нене. В крайна сметка съперникът му Инучийо се оттегли от борбата и след това Матаемон се зае да премисля нещата наново. Засега можеше да остави всичко на съдбата. Изглежда Нене и майка й бяха вече взели решение, ала бащата не искаше толкова лесно да стигне до него.

Долови дим от благовоние, с каквото пропъждат комарите. От кухнята се чу шум от слагане на чинии. Изглежда, вечерята още не е поднесена. Навярно работи усилено, предположи Токичиро. Под бледата кухненска светлина той най-сетне видя момичето, което бе решен да направи своя съпруга. Хрумна му мисълта, че жена като Нене ще се грижи добре за домакинството.

Майката я повика и отговорът на Нене прокънтя в ушите му, при все че бе до оградата, свит да гледа какво става вътре. Токичиро отстъпи настрана. Някой се задаваше по улицата.

„Работи много и е кротка. Майка ми със сигурност ще я обикне силно. И Нене няма да се отнася към нея с пренебрежение, само защото е селянка.“ Страстта насочи неговата любов към възвишени мисли. „Ще понасяме бедността. Суетата няма да ни порази. Тя скрито ще ми помага, ще се грижи предано за мен и ще прощава недостатъците ми.“

Това момиче е чиста прелест. Никоя освен тази жена не ще стане негова съпруга — беше убеден в това. И при тази мисъл гърдите му се вълнуваха и сърцето силно забиваше. Погледна нагоре към звездите и изпусна дълбока въздишка. Когато най-сетне дойде на себе си, осъзна, че е обиколил веднъж групата от къщи и отново е застанал пред тази на Нене. Изведнъж чу нейния глас досами оградата и като погледна през цветните листенца, видя бялото й лице.

Дори носи вода като слугиня. А с такива ръце свирят на кото. Токичиро искаше да покаже на майка си каква жена ще бъде неговата съпруга. Колкото по-скоро, толкоз по-добре. Не можеше да се насити да гледа през оградата. Долови шум от загребване на вода, но внезапно Нене, без да изтегля кофата, се обърна натам, където бе застанал. „Трябва да ме е видяла“, помисли си той в паника. Тъкмо щом мисълта мина през ума му, Нене си тръгна от кладенеца и се отправи към задната порта. Токичиро почувства в гърдите си силна като от огън горещина.