Ейджи Йошикава - Тайко

Шогунатът все още съществуваше, но тринадесетият по ред шогун, Ашикага Йошитеру, бе такъв само по име. Културата и духът на хората застояваха като вода в дълбоко езеро. Всичко носеше усещането за край на една епоха. Същинската власт бе в ръцете на градския наместник Мийоши Нагайоши, но той на свой ред бе преотстъпил властта почти във всички области на един от служителите си, Мацунага Хисахиде. Това имаше за следствие безогледни раздори, лошо и тиранично управление. Сред простолюдието вървеше мълвата, че властта на Мацунага скоро ще пропадне от само себе си.

Накъде вървят сега нещата? Това не знаеше никой. Всяка вечер светлините ярко горяха, но хората се губеха в мрак. „Утре си е за утре“, мислеха си те и през живота им като мътен поток минаваше течение без посока и цел.

Щом управлението на Мийоши и Мацунага бе смятано за ненадеждно, то какво остава за онези областни управители, които биваха назначавани от шогуна? Хора като Акимацу, Токи, Кьогоку, Хосокава, Уесуги и Шиба бяха всички изправени в собствените си области пред сходни трудности.

Тъкмо в този момент Нобунага предприе своето тайно пътуване до столицата. За нещо такова не беше и мечтал нито един друг военен господар на област. Имагава Йошимото тръгна в поход към Киото начело на голяма войска. Въжделението му — да получи пълномощия от императора и така да подчини шогуна за себе си и да властва над страната — бе пресечено посред път, но той беше само първият, направил такъв опит. Всички останали големи господари в страната смятаха замисъл, като този на Имагава, за добър. Само Нобунага обаче бе достатъчно дързък лично да отиде до Киото и да се подготви за бъдещето.

След няколко разговора с Мийоши Нагайоши той най-сетне си уреди среща с шогуна Йошитеру. Разбира се, в жилището на Мийоши отиде предрешен както винаги, преоблече се в официални дрехи и тръгна към седалището на шогуна.

— Значи вие сте Нобунага, синът на Нобухиде? — попита Йошитеру.

В гласа му нямаше сила. Държанието му бе безупречно, ала някак безжизнено.

Нобунага бързо осъзна, че шогунският пост е вече обезсилен. Той се просна по очи и помоли за честта да се запознае с Йошитеру. В гласа на кланящия се обаче имаше сила, която далеч надвишаваше тази на властника.

— Този път дойдох в Киото тайно. Съмнявам се, че кое да било от тези местни произведения от Овари ще се понрави на погледа на човек от столицата.

Дари Йошитеру с ред подаръци и понечи да се оттегли.

— Може би ще ме почетете да останете на вечеря — предложи шогунът.

Поднесоха саке. От залата за угощения пред погледа им се разкриваше изискана градина. Във вечерната тъмнина цветът на хидрангеите и влажният мъх блещукаха под светлината на лампите.

Независимо с кого и къде е, строгата официалност не подхождаше на нрава на Нобунага. Щом почтително внесоха бутилките със саке и с дребнаво традиционни движения поставиха вечерята на масата, той почна да се държи без прекомерни задръжки.

Йошитеру се взираше в своя гост, сякаш апетитът му е нещо изключително. Макар уморен от разкош и официалности, за него бе предмет на гордост, че всяко поднасяно на трапезата му ястие е столичен деликатес.

— Как намирате кухнята в Киото, Нобунага?

— Превъзходна е…

— Как са подправките?

— Е, подправките на столичната кухня са доста тънки. Толкова лека храна е рядкост за мен.

— Така ли? Следвате ли Пътя на чая?

— Откакто съм момче, пия чай също както пия вода, но не съм запознат с това как познавачите уреждат чайна церемония.

— Разгледахте ли градината?

— Да, видях я.

— Какво мислите?

— Намерих я доста малка.

— Малка ли?

— Много е хубава, но като я сравня с гледката на хълмовете в Кийосу…

— Вие изглежда въобще нищо не разбирате — шогунът отново се засмя. — Но по-добре да си невежа, отколкото да имаш само отблясъци от знание. Е, какво ви се нрави тогава най-много?

— Стрелбата с лък. Извън това нямам особени дарования. Ако желаете обаче да чуете нещо необичайно, успях за три дни да стигна от Овари до пред самите ви порти, като през вражеска земя минах по пътя Мино-Оми. Сега, когато цялата страна е в безпорядък, винаги е налице възможността в двореца или близо до него да се случи нещо неприятно. Ще бъда много благодарен, ако може да ме запомните за такъв случай — завърши той с усмивка.

Първоначално сам Нобунага се беше възползвал от повсеместното безредие и свали назначения от шогуна наместник на Овари от рода Шиба.