Ейджи Йошикава - Тайко

— Съвсем положително е така, господарю.

— Напоследък особено ясно осъзнаваме, че сме били дарени с мъдър господар. Сигурен съм, че никой от нас не ще успее да забрави вида на господарят Нобунага при Окехадзама.

— Ако мога да си позволя да кажа така, господарю, той приличаше не на човек, а на въплъщение на бога на войната.

— При все това и всички ние се справихме добре заедно, нали? Вие сте в поделението на стрелците, но онзи ден бяхте сред копиеносците, така ли беше?

— Вярно, господарю.

— Участвахте ли в нападението над стана на Имагава?

— Когато най-сетне се изкатерихме по хълма, всичко бе толкова объркано, че едва можехме да различим нашите от враговете. Посред това обаче чух Мори Шинсуке да обявява, че е взел главата на господаря на Суруга.

— Във вашето поделение ли имаше един мъж на име Киношита Токичиро?

— Така е наистина, господарю.

— А Маеда Инучийо?

— Беше си навлякъл недоволството на Негово Височество, но получи позволение да влезе в битката. Не съм го виждал, откакто се върнахме от Окехадзама, но не е ли сега отново на предишната си служба?

— Върна се. Сигурно още не знаете, но той съвсем наскоро съпроводи Негово Височество до Киото. Върнаха се в крепостта и сега Инучийо е на служба там.

— Киото! Защо е ходил Негово Височество там?

— Сега може вече спокойно да говорим за това. Отиде само с трийсет-четирийсет човека и самият беше предрешен като селски самурай на поклонение. Нямаше ги около четирийсет дни. Служителите му се държаха, сякаш през това време е бил тук. Ще погледнем ли градината с хризантемите?

Нагоя, сякаш бе слуга, сам отведе Матаемон в градината си. Заговори за тънкостите при отглеждането на хризантеми и за това как човек трябва да влага същата грижа и любов като при отглеждането на дете.

— Чул съм, че имате дъщеря. Казва се Нене, нали? Бих искал да ви помогна да си намерите зет.

— Господарю?

Матаемон се поклони почти доземи. И все пак се поколеба за миг. Предметът не разговора го върна към неговото объркване. Нагоя обаче пренебрегна колебанието му и продължи:

— Познавам едного, от когото ще излезе превъзходен зет. Ще се погрижа за това.

— Семейството ми е наистина недостойно за тази чест, господарю.

— Трябва да обсъдите това със съпругата си. Мъжът, когото имам предвид за ваш зет, е Киношита Токичиро. Познавате го, вярвам, добре.

— Да, господарю — отвърна Матаемон, без да мисли.

Укоряваше се, че е зле възпитан дотам, да проявява изненада, но не можеше да надделее над себе си.

— Ще изчакам вашия отговор.

— Да… наистина… — и с това Матаемон си взе довиждане.

Искаше да зададе не един въпрос относно причината за тази беседа, но не можеше да любопитства така открито пред човек от семейството на господаря Нобунага. Щом се прибра у дома, Матаемон разказа какво се е случило и жена му сякаш се притесни, че се е върнал, без да е дал незабавен отговор.

— Трябва да отвърнеш с „да“ на молбата му — каза тя. — Мисля, че това е наистина добра вест. Една връзка е винаги въпрос на подходящо време и това, че Токичиро толкова пъти е разговарял с Нене, показва, че в някой предишен живот са били много близки. Трябва с нещо да е заслужил един родственик на Негово Височество да играе ролята на негов посредник. Моля те, иди утре при господаря Нагоя да му дадеш отговор.

— Но не мислиш ли, че трябва да попитам Нене какви са чувствата й?

— Тя не каза ли вече? — попита Окои.

— Е, чудя се дали още изпитва същото.

— Нене не е от приказливите, но вземе ли веднъж решение, рядко го променя.

Насаме Матаемон се бореше със своята тревога за бъдещето и с неприятната мисъл, че ще стане ненужен. Така, тъкмо когато си мислеха, че след като изобщо не се е показвал пред погледа им, Токичиро ще може да бъде забравен, той за втори път обзе мислите на Матаемон, неговата съпруга и Нене.

На следващия ден стрелецът бързо излезе, за да даде отговор на господаря Нагоя. Веднага щом се върна, разговаря с жена си.

— Е, имаше доста неочаквани вести.

По изражението на лицето съпругата веднага позна, че става дума за нещо изключително. Докато мъжът й разказваше за своята среща с Нагоя, двамата с усмивки посрещнаха ярката светлина, която огряваше сега Нене.

— Днес бях решил да питам господаря Нагоя защо е предложил да бъде посредник, но да зададеш такъв въпрос на човек от семейството на Негово Височество е наистина трудно. Тъкмо когато с всичка сила се опитвах да намеря учтив начин, той сам спомена, че затова го бил помолил Инучийо.