Ейджи Йошикава - Тайко

Тохачиро се измъкна тихо, за да предупреди самураите в стаята за стражата. Бяха мрачни и си мислеха, че това е краят. И по-сигурно от всичко, разбира се, беше че за тях няма вече нищо друго, освен смърт. В тези вече следполунощни часове мъжете в крепостта гледаха смъртта право в лицето.

— Нямам нищо против да умра. Работата е в това как ще умрем.

Това бе основата на тяхното безпокойство и въпросът още не бе решен в ничии гърди. Значи помежду им имаше някои, още ненабрали смелост.

— Не трябва да простине — обади се Саи, неговата лична прислужница и метна лека завивка върху Нобунага.

След това той два часа спа.

Маслото в лампите почти се бе изчерпало и догарящите фитили лекичко пращяха. Изведнъж Нобунага вдигна глава и извика:

— Саи! Саи! Има ли някой?

Кедровата врата безшумно се плъзна настрани. Саи почтително се поклони на Нобунага и затвори вратата след себе си.

— Буден ли сте, господарю?

— Кое време е?

— Часът на вола.

— Добре.

— Какво ще заповядате?

— Донеси ми доспехите и накарай да оседлаят коня ми. И ми приготви нещо за закуска.

Саи действаше бързо и Нобунага винаги викаше нея да се грижи за личните му нужди. Тя приемаше наближаващото без суетене. След като сбута заспалия в съседната стая оръженосец, каза на стоящите на стража самураи да доведат коня на Нобунага и после внесе в стаята храна за господаря си.

Нобунага вдигна своите клечки за ядене.

— С утрото ще настъпи деветнайсетият ден на Петия месец.

— Така е, господарю.

— Трябва това да е най-ранната закуска в цялата страна. И е много вкусна. Какво още има за ядене?

— Малко сушени кафяви водорасли и кестени.

— Е, добре се погрижи ти за мен — Нобунага бодро довърши кашата и изяде два-три кестена. — Това си беше цяло угощение. Подай ми барабана ми, Саи.

Нобунага много ценеше барабана, на който бе дал името Нарумигата. Окачи го през рамо и пробва два-три удара.

— Добър звук издава! Може би защото е толкова рано сутринта, но кънти много по-ясно от обикновено. Саи, изсвири ми някой откъс от „Ацумори“, за да потанцувам на него.

Саи послушно пое от ръцете на Нобунага малкия барабан и започна да свири. Под нейните леки пръсти кожата ясно проехтя през широките стаи на крепостта, почти сякаш припяваше: Събудете се! Събудете се!

Нобунага стана на крака. Той запристъпва с изящни и леки като вода стъпки и запя в такт с барабанния ритъм.

Гласът му бе необичайно еклив и силен. И пееше така, сякаш бе стигнал до края на своя живот.

Един самурай пристигна бързешком по коридора. Когато коленичеше, доспехите му шумно издрънчаха по дървения под.

— Конят ви е готов. Очакваме вашите заповеди, господарю.

Ръцете и нозете на Нобунага спряха посред танца и той обърна лице към говорещия.

— Не си ли ти Ивамуро Нагато?

— Да, господарю.

Нагато бе в пълно бойно снаряжение и носеше дългата си сабя. А самият Нобунага още не бе сложил доспехите и танцуваше под ударите на барабана на една лична прислужница. Самураят изглеждаше изумен и невярващ се огледа наоколо си. Вестта, че трябва да приготвят коня на господаря за битка, бе донесена от неговия оръженосец. Всички бяха изтощени от недостига на сън и нервите на оръженосеца бяха изопнати до крайност. Да не би това да е някаква грешка? Нагато бързешком се бе облякъл, а сега с изумление заварваше нехайната фигура на Нобунага. Обикновено, щом Нобунага кажеше: „Кон!“, се спускаше навън преди служителите му да са имали време да се приготвят и Нагато смяташе това за повече от обичайно.

— Влез — каза Нобунага с все още застинали в движението на танца ръце. — Човек с късмет си ти, Нагато. Ти си единственият, който ще може да наблюдава моя прощален танц с този живот. Трябва да е доста добра гледка.

Щом Нагато разбра какво прави господарят му, той се засрами от собствените си съмнения и крадешком се измести към един от ъглите на стаята.

— Че мога единствен сред служителите на моя господар да бъда свидетел на най-важния танц в живота му, е късмет, който твърде много надхвърля ниското ми положение. И все пак бих помолил за разрешението ви сам да изпея нещо за сбогуване с този свят.

— Можеш да пееш ли? Хубаво. Почни от начало, Саи.