Ейджи Йошикава - Тайко

Щяха да се бият до смърт. Нобунага ги поведе с изражение, което сякаш гръмко заявяваше: „Който желае да идва, нека дойде!“. Нямаше изоставащи. Напротив, докато напредваха, редиците им растяха. Тъй като призивът на оръжие бе внезапен, тези, които не се бяха приготвили навреме, сега тичешком се присъединяваха към тях от страничните улици и улички или ги настигаха изотзад.

Шумът от стъпките и гласовете им събуди тези, които спяха в ранните часове на утрото. Селяни, търговци и занаятчии отваряха врати покрай пътя и хора със сънени погледи се провикваха:

— Битка!

Може по-късно да са се досетили, че мъжът, който препускаше начело в утринната мъгла, е бил техният господар Ода Нобунага. Сега обаче никой не забелязваше това.

— Нагато! Нагато!

Нобунага се обърна на седлото си, но Нагато не беше там, а на около петдесет крачки назад в навалицата. Тези, които го следваха отзад с допрени врат до врат коне, бяха Кацуие и Йошинари. В началото на Ацута към тях се бяха присъединили още мъже.

— Кацуие! — викна Нобунага. — Скоро ще видим голямата порта на светилището. Спри отрядите навън пред нея. Дори и аз няма да тръгна, без да съм казал молитва.

Почти в същата минута спря своя кон пред главната порта. Скочи чевръсто на земята и чакащият го главен жрец заедно с още двадесетина прислужници се спусна напред и хвана поводите на животното.

— Благодаря, че сте излезли да ме посрещнете. Дойдох да кажа молитва.

Първосвещеникът го поведе напред. Пътеката към светилището, обточена с високи дървета, бе влажна от капчиците мъгла. Главният жрец застана пред свещения извор и прикани Нобунага да се пречисти. Онзи взе кипарисовия черпак, изми си ръцете и оплакна уста. После загреба още един пълен черпак и го изпи на една глътка.

— Вижте! Добър знак!

Нобунага вдигна поглед и се обади достатъчно силно, че да го чуят отрядите му. Посочи към небето. Най-сетне се бе пукнала зората. Клоните на всичките стари дървета се бяха обагрили от утринното слънце в червено и ято врани лудо грачеше.

— Свещените врани!

Самураите редом с Нобунага вдигнаха поглед заедно с него.

Между това първосвещеникът, също в пълно бойно снаряжение, се бе изкатерил до светая-светих. Нобунага седна на една рогозка. Жрецът донесе върху малка дървена подложка саке и го поднесе в негледжосана глинена чашка. Нобунага пресуши чашката, плесна шумно с ръце и каза молитвата си към боговете. Хората му склониха глави и докато се молеха, притвориха очи, за да станат сърцата им огледала, които да отразят божествените образи.

Преди още Нобунага да бе напуснал светилището Ацута, от войниците, които тичешком го бяха настигнали, броят на неговата войска бе нараснал почти на хиляда. Излезе навън през южната порта и отново възседна коня си. Беше се появил в Ацута като вихър, ала сега, когато си тръгваше, забави крачката и тръгна много по-спокойно. Клатеше се на седлото, което бе яхнал странично, хванал с ръце пръстените отпред и отзад.

Утрото вече се бе пукнало и привлечени от шума на надпреварващи се едно друго конски копита, селяните от Ацута наизлизаха заедно с жените и децата пред къщите и по кръстовищата, за да гледат.

Щом разбраха, че това е Нобунага, всички с изумен вид си зашепнаха:

— Наистина ли отива в битка?

— Може ли да е вярно това?

— Залогът да победят не е и едно на десет хиляди.

Беше яздил наведнъж от Кийосу до Ацута и сега седлото бе почнало да му убива. Седнал настрани и леко изтегнат назад, Нобунага си тананикаше сам.

Щом войската стигна до кръстопътя в покрайнините на града, внезапно спря. От две места в посока Маруне и Вашидзу се издигаше черен дим. Лицето на Нобунага доби тъжен израз. Двете крепости трябва да са паднали. Пое си дълбоко дъх и после бързо заговори на служителите си:

— Няма да следваме крайбрежния път. Тъкмо сега е сутрешният прилив, значи няма да има смисъл да минаваме оттам. Ще тръгнем през хълма по пътя за крепостта Танге — и като слезе от коня, се обърна към един от служителите: — Повикай старейшините на Ацута.

Мъжът погледна към скупчената покрай пътищата тълпа и се провикна достатъчно силно, за да бъде чут. Пратиха войници, които да намерят старейшините. Не след дълго доведоха двама от тях пред Нобунага.

— Доста често сте ме виждали, значи не съм кой знае какво рядко зрелище. Днес обаче ще ви почета с рядка гледка — главата с почернени зъби на господаря на Суруга. Никога не сте я виждали, но днес ще я видите, понеже сте се родили в моята област Овари. Само се качете на някое високо място и гледайте тази голяма битка.