Ейджи Йошикава - Тайко

Сред всичко това от време на време се долавяше смях. Той идваше само от Нобунага. Тези, които седяха надалеч, не знаеха повода за този смях, но го чуваха отново и отново, през две-три стаи.

Изведнъж надолу по коридора се разнесоха стъпките на бягащ вестоносец. Шибата Кацуие, който трябваше да прочете на Нобунага съобщението, пребледня, преди да успее да изрече думите.

— Господарю!

— Какво има?

— Четвъртото от сутринта известие тъкмо пристигна от крепостта Маруне.

Нобунага премести пред него облегалката си.

— И какво?

— Изглежда, тази вечер Имагава ще настъпят към Куцукаке.

— Така ли?

Това бе всичко, което каза Нобунага, вперил очи в резбованата греда над вратата на залата.

Дори и той изглеждаше объркан. Макар напоследък тези мъже да бяха започнали да се уповават на упоритостта на Нобунага, не можеха да не се чувстват загубени. Куцукаке и Маруне бяха в границите на владенията на рода Ода. Ако тази редица от разпръснати, но извънредно важни укрепления е разбита, равнината на Овари оставаше почти съвсем без защита и пътят към крепостта Кийосу можеше с едно бързо настъпление да бъде изминат.

— Какво ще правите? — попита Кацуие, сякаш не можеше повече да издържа мълчанието. — Чухме, че войската на Имагава може би наброява дори четирийсет хиляди. Нашите сили са по-малко от четири хиляди. В крепостта Маруне има най-много седемстотин мъже. Дори и челният отряд на Имагава под началството на Токугава Иеясу от Микава да наброява само две хиляди и петстотин, Маруне е като самотен кораб, подхвърлян от високите вълни.

— Кацуие, Кацуие!

— Не можем да задържим Маруне и Вашидзу до сутринта…

— Кацуие! Глух ли си? За какво дърдориш? Няма да спечелим нищо, като повтаряме очевидното.

— Но…

Кацуие тъкмо заговори и бе прекъснат от тежките стъпки на още един вестоносец. Мъжът наперено се обади от входа на съседната стая.

— Има спешни новини от двете крепости Накаджима и Дзеншоджи.

Известията от хора на бойната линия, решили славно да умрат в битката, винаги бяха пълни с тържественост, а тези, които току-що пристигнаха от двете крепости, не се различаваха от останалите. И двете започваха: „Това навярно е последната вест, която успяваме да пратим в крепостта Кийосу…“

Последните две съобщения съдържаха едни и същи сведения за разположението на вражеските сили и двете предвиждаха на следващия ден нападение.

— Прочети отново онова място за разположението на вражеските отряди — нареди Нобунага на Кацуие и се облегна напред.

Онзи повторно прочете подредената по точки част от посланието, не само на Нобунага, а и на всички, които седяха в редица в залата.

— Вражеските сили, които приближават крепостта Маруне — около две хиляди и петстотин души. Вражеските сили, които приближават крепостта Вашидзу — около две хиляди души. Странични подкрепления — три хиляди души. Главният отряд, който настъпва към Кийосу — приблизително шест хиляди души. Ядрото на войската на Имагава — около пет хиляди души — като продължи с четенето, накрая Кацуие добави, че освен видното от тези цифри, неясно колко на брой малки вражески отряди се придвижват под прикритие. Докато Нобунага и всички останали го слушаха, той нави свитъка и го остави пред господаря си.

Ще се бият до самия край. Посоката е предрешена. Нямаше вече място за спорове. За всички им обаче бе свръхмъчително да стоят бездейни и да не правят нищо. Нито Вашидзу, нито Маруне или Дзеншоджи бяха някъде далеч. Стига да позагрееш коня си с камшика и бързо ще пристигнеш на кое да е от тези места. Почти виждаха с очите си как огромната войска на Имагава от четиридесет хиляди души приближава като прилив. Почти ги чуваха.

От един от краищата на потиснатото множество се чу гласът на потопен в скръб старец:

— Взели сте мъжествено решение, ала не трябва да мислите, че единственият открит за самурая път е да умре славно в битка. Не трябва ли отново да премислите? Е, дори и да ме нарекат страхливец, твърдя, че още има какво да се обсъжда, само и само да спасим рода.

Беше Хаяши Садо, мъжът с най-дълга служба между тях. Заедно с Хирате Накацукаса, който със самоубийството си бе накарал Нобунага да се сепне, това беше единият от тримата старши служители, на които умиращият Нобухиде бе наредил да се грижат за Нобунага. И единствен от тези трима бе още жив. Думите на Хаяши се ползваха със съчувствието на всички мъже тук. И всички те мълчаливо се молеха Нобунага да вземе присърце казаното от стареца.