Велимир Петров: На Дунава съм

Кой забеляза пръв… вгледал се в нещо червеничко — в един от страничните блокове.

Като от приказките: спящата красавица — ледено момиче в леден ковчег, с шарено пуловерче, с кънки, с ръкавички, със златни косици, също заспало — красиво, красиво — вътре в стъклото на кърджата.

Често я сънувам!

После съобщиха — била виенчанка!

На Дунава съм! С Кесито разчопляме стари спомени. Колко ли пъти сме преплували Дунава като деца! Гранична река. Друга държава. На румънския бряг, в гората — патрулни вишки. Граничното корабче, с нежното име Теменужка, ни подбира тъкмо усетили тинестото дъно и ожидаме да се пльоснем на пясъка, да си поемем дъх. Арестувани сме!

Нашето оръжие е — че сме деца; и по плувки!

Голяма работа е да преплуваш Дунава! Да оставим, че е широк около километър; течението те влачи по диагонал; става, да речем — около три, четири километра. На двеста метра вече си даваш сметка, с какво си се захванал.

Полезрението ти е на сантиметри над водата. Отсрещният бряг изглежда безкрайно далечен, водата става студена. Мирише на тиня, на мазут; плуват клечки, шишета, гнили зеленчуци — чистили са кораб; и… а̀кита, от канала. Това — около главата ти; със загребванията ги сортираш встрани. Удряш силна ножица с крака — подаваш си главата по-височко: на десетина метра, петното в което плуваш, се изчиства; измъкваш се с два загребока; сега водата е кадифено-чиста; дори не ти се струва толкова студена.

Сам не бива! Всичко се случва — поне трима! Юнака или Глупака! Говорите си на странен и смешен език, сякаш командвате лодка или кораб: двете напред! (гребла); Лява на вода! (за завой); повий си кърмата! (дупето) — значи те рита… Карфицата е винаги на плувките — ако ти се схване нещо. Дунавските чада не се страхуват, дори всичките ръце и крака да им се схванат — отпущаш се на гръб, все някъде ще те изхвърли течението; без паника, важното е да дишаш, без да гълташ вода.

Този път нямаме късмет — еднопосочен билет. Граничарите са батковци; кой знае откъде са. Гледат ни завистливо — не знаели да плуват. Чудят ни се (на смелостта или на — акъла).

Нямаме късмет! Решили са да ни сплашат. На пристанището не ни освобождават; двадесетина сме, събирани през последните часове. В управлението казваме измислени имена и адреси. Хайде, в мазата! По плувки, на цимента. Студ! Дават ни телени четки, да чистим ръждата от грамадни печки. Разплаквам се и — ме пускат! Сплашиха ни! Цяла седмица не плувахме до Влашко.

На Дунава съм! На брега, на края на Пиргово, навремето Кесито си купи голяма къща с голям двор. Преди двайсетина години щях да купувам половината; уплаших се от комарите, а и Черешовите води понякога заливат пътя и двора. Кесито не съжалява за това — навил си е на масрафа и е оставил на сина си семейния бизнес в Русе. Въди и се кефи с ездитни коне; в тексаски одежди се прави на интересен; хубаво му е — до сами водите на Дунава. Рибата сама влиза в двора му. Той — май, че риба не обича (да чисти).

На Дунава съм! Телом — когато мога! Духом — когато имам нужда от хармония; когато търся философии разни в действия още по-разни.

Колко ли Дунавски пейзажи имам по разните галерии? Не им знам броя. Зная — как изглеждат разните състояния, настроения, хармонии — цветови и фактурни. Ох, как ми се дорисувааа…

На Дунава съм! Хвърлям камъчета и мисли в дълбокото, така, че да подскачат като жабки; по няколко пъти; ей така: навеждам се на една страна — почти да докосвам вълничките; замахвам… цап-цап-цап-цап-цап-цап-цап… цели седем жабчета…

На Дунава съм!…

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11603]

Последна редакция: 2009-05-18 21:50:00