— Но аз искам да ви покажа и другите си изобретения. Аз сега разработвам начин, който ще позволи безболезнено да се обръща свинята наопаки.
— За какво ти е това — поинтересува се Исма.
Нат се смути.
— Казано честно, не знам. Да познавате някой свинар, който да се заинтересува от това?
— Виждаш ли — казах аз, — свинари не познаваме, но ти можеш да ни помогнеш в още нещо.
— Какво е то?
— Исма още носи наметалото на стража. Имаш ли някаква друга дреха за нея?
— Нещичко може да се намери — замисли се той. — Да отидем до спалнята. — последвахме го, той разтвори стената и се появи ниша, в която бяха натъпкани женски дрехи. Нат ни показа за проба костюм с широки ръкави. — Последната ми жена много го обичаше.
— Не знаех, че сте били женени — каза Исма.
— О, Дороти работеше заедно с мен над някои от ранните ми изобретения. Отвлече я механическа маймуна и я удуши. Тогава, а и сега си имам доста неприятности с това непослушно племе.
— Колко жалко — възкликна Исма и нахлузи дрехата. — Прекрасно ми седи!
Нат спечели нова поредица транс-целувки и ние потеглихме.
Земята напуснахме с нова пратка замразени тела за добрия чичо доктор, което позволи на Исма, веднага след пристигането ни, да го прехвърли в ново оформление. Като жирафоглав се беше преситил на този начин на живот. От лабораторния блок излезе типичен оклахомски индианец-чероки, който ми благодари за спасяването на скъпоценната Исма.
Аз обясних, защо съм със счупен нос и защо мъкна на рамената си физиономията на Хилещото се бебче. Време не ми остана да си възвърна истинския образ, докато товареха партидата тела.
— Уху, ти докарал куп тела добри — изрече той, с поредния акцент, който прозвуча съвсем фалшиво. — Ние харесваме тяло, което ни дал.
— Смятам, че заслужавам награда за връщането на дъщеря ви — казах му с цялата си откровенност.
Той кимна гордо с бронзовия си загар на лицето.
— Великият дух казва: ти смел мъж! Награждаваме те с този вампун! Той прекрасен!
— Не говоря за този вид награда — възразих аз. — Вие ми плащате добре и не става дума за пари.
— Тогава кажи на вожда, какво искаш и ще го дадем.
— Искам да престанете да ми разбърквате мозъка с вашия експеримент. Трябва да зная какво правите и защо Ф. се опитва да ви спре.
Ние напрегнато се гледахме един друг в очите. Облачните индиански зеници изпускаха неукротима ярост на едри порции и аз мислех, че ще ми откаже, но се излъгах.
— Какво пък, мистър Спейс — заговори той. — Молбата ви е напълно оправдана и освен това сте заслужили право на подобно удовлетворение. Моля, последвайте ме! Вътре ще ви обясня!
Обърна ми гръб и се запъти към лабораторията. Последвах го. Пътят ми прегради плешивия Уърлок. Юмруците му наподобяваха ковашки чукове. Очите му бяха зачервени като на разярен бик. Представете си огромна камара бойно месо и мускули, и лице, което изразяваше едно желание — да ми пусне куршум в челото.
— Заповядайте на братовчед си, да не се преструва на буйстващ умопобъркан — предложих на Умани. — Кажи му, че съм поканен на вечеря…
— Позволи на мистър Спейс да влезе. Отдръпни се…
Уърлъг продължи да ме унищожава с поглед, но се отмести и аз, след като му отвърнах по същия начин преминах край него и се оказах в лабораторията.
Тази приличаше по нещо на Натовата — тръби, казани, баки, искри, проводници, кабели, бълбукащи флуиди. Една от главите на Исма се наведе над окуляра на някакъв микроскоп, а очите на останалите й глави се обърнаха към мен.
— Сам, не мислех, че татко…
— …ще разкрие семейните си тайни? — захилих се. — Заслужих си инфото и го знаеш много добре.
Умани-индианеца кимна гордо и скръсти ръце на гърдите си. Харесваше му да изглежда като истински вожд. Жалко, че беше облечен в делови костюм. Явно не му достигаха перата бизоновите кожи, рогата и… Исма ми се радваше от душа.
— Не ми беше по сърце, но татко настояваше да си държа езикът зад зъбите, Сам.
— Хоуг! Истина е, вождът заповяда на дъщеря си, да държи устата си затворена.
— А сега ще му разкажеш всичко, нали татенце?
Уърлог се намърда между нас и очите му гледаха като обезумели.
— Аз пък казвам, че това евтино ченге няма нищо да узнае — загърмя той. — Сигурен съм, че работи за Ф. и се опитва да разкрие тайните ни!
— Уърлог, ти си глупак! — изкряска Умани. — Веднага ни остави сами. Ти оскърби човека, който спаси живота на дъщеря ми Исма!
— Продължавам да твърдя, че това е нагласено! — продължаваше да вика племенникът.
Читать дальше