Уилям Нолън - Спейс — частният детектив

Изпитвах невероятна скука.

Денят се оказа един от онези дълги, горещи и лениви марсиански следобеди, в които съня те преборва и не знаеш с какво да се захванеш. Трябваше да поработя с машината на времето тип „Сатурн“ — истинска измама, а не творение на техниката — но не изпитвах никакво желание да се навирам в нейната утроба.

Отстрани сигурно изглеждах като разплут пъпеш — краката стоварени отгоре на масата, главата отметната назад и вътре се въртяха мисли, относно придвижването на пясъчния марсиански червей, който възнамеряваше да пресече тавана точно над мен. Хванах се на бас сам със себе си, че ще го направи за не повече от шест минути и ще запълзи по отсрещната стена.

Точно тогава тя влезе.

Към жените си имам свой вкус (когато съм в земния си вид, де): предпочитам две ръце, два крака, две гърди и едни единствени устни, които да целувам. Но нямам особени предубеждения и към зряла триглава венерианка — заслужава си да опита човек.

Тя се спря по средата на стаята и насочи право в мен три чифта студено-воднисти зеленикави очи и чистичкия елегантен парализиращ излъчвател на „Уюбли-Смейтчън 25“. Мигновено забравих за подвизите на достопочтения червей и вежливо, но достатъчно бързо, показах празните си длани вдигнати нагоре.

— Вие ли сте Самуел Спейс? — произнесе тя нежно на три гласа едновременно с трите си гърла. Истинско хорово изпълнение.

Кимнах едва-едва и се усмихнах.

— Ако смятате, да ме ограбвате, то всичко ценно в тази кантора е пред Вас — бутилка вносно уиски, но и тя е вече пълна само до половината. Трябваше да дойдете малко по-рано.

Направих това заявление съвсем спокойно.

— Докажете — предложи тя.

— Какво да доказвам? Че бутилката е полупразна?

Тя поклати трите си глави на три различни страни но в пълен синхрон.

— Не това, докажете, че действително сте Сам Спейс.

— Ще позволите ли? — и като получих потвърждение бавно отпуснах ръцете си. После се изправих, измъкнах чантата си и я хвърлих на масата пред нея. — Тук е всичко: лицензия, кредитни карти и т.н.

— Моля, ръцете върху масата, дланите надолу — предложи учтиво тя. Излъчвателят не трепкаше и както преди минута не смееше да се откъсне от корема ми.

Постъпих, както ме помоли, защото предпочитам да не се разхождам с парализиран стомах. Тя взе документите ми със свободната си ръка.

— Вероятността да са фалшиви никак не е малка — четири очи ме фиксираха, а останалите две разглеждаха книжата ми.

— Не са фалшиви — казах аз.

— Как ще го докажете?

Оставаше ми само да разперя широко ръце.

— Мистър Спейс, изучих подробно биографията Ви. Разкажете ми за себе си, а аз ще преценя дали не лъжете.

Свих плещи и бавно-бавно отпуснах ръцете си.

— Добре, сестричке. Бързо ще Ви прочета общообразователна лекция. Аз съм роден на Земята, работя на Марс, разкошният тъмен тен съм придобил от силните слънчеви лъчи, притежавам твърд дух, бивш ракетен ездач от Старото Чикаго, САЩ. Пиянствах из всички астероиди и лудувах по пътищита от Плутон до пръстените на Сатурн. Скъпите ми родители искаха да изучавам междузвездния закон, но аз си бях по дух свободолюбив и ме привличаха пътешествията и приключенията. Затова тръгнах да скитам по системата. Известно време загубих на Луната, после шест години препусках с блатните коли по Венера, докато накрая предпочетох да се отдам на тази игра за психясали недораслеци.

— Как стана това?

— Прадядо ми бил частен детектив в едно място наречено Калифорния. Подвизавал се в Лос Анжелис, по крайбрежието, но само до земетресението. Той преследвал негодниците на кола с бензинов двигател — на това място се усмихнах, — и следва да се предполага, че този бизнес е в кръвтта ми.

— Продължавайте — предложи тя и не ми оставаше нищо друго освен да се подчиня.

— Не съм особено горделив. Захващам се за всякакъв вид работа, която ще ми позволи да плащам наема за тази марсианска мухоловка — на това място си позволих твърд поглед. — Но не съм самохвалко. Държа на думата си и клиентите ми са доволни. Притежавам разрешително за нервнопарализиращия „Смит и Уесън 38“ и досега често ми се налагаше да се възползувам от възможностите му. Не залагам на рулетка, защото веднъж в Лас-Ню-Вегас опитах да спечеля и се лиших от всичко с изключение на кътните зъби. Хоби: якото пиене и нежните жени. Обожавам сърцераздирателните истории, но на никого не прощавам. — тупнах се по бедрото. — Доволна ли сте?