Уилям Нолън - Спейс — частният детектив

— Но те ще се опитат и теб да премахнат.

— Вече се опитаха и то няколко пъти, но моята необикновено дебела, яка и поглъщаща всичко венерианска кожа не се поддава на оръжията им. Поне засега. Разбира се, съществуват най-различни начини да ме убият и те скоро сигурно ще опитат някой от тях, но аз не се боя. Искам само едно — да преживея още малко и да видя, как ще се осъществи татковия експеримент.

— Звучи доста необикновено — замърморих аз. — Не може ли някой друг да охранява телата на баща ти?

— Съвсем неу, съвсем неу, съер! — възкликна доктора, заизвива тяло, затанцува около мен, като тресеше глава и гръмко се смееше. — Ти един, изпълниш тази наем-заем работа. Никой, ама никой не може помогне стар негър! Само ти!

— Татко има предвид вашата анкета, мистър Спейс. Вие сте смел човек, енергичен и целеустремен. — шестте зелени очи сияеха меко. — Ние двамата почувствувахме веднага, че само Вие сте в състояние да докарате новите тела на татко без да ги заплашва нещо. Съгласен ли сте?

Направо бях поразен от трепета, който прозвуча в гласа й.

— Добре, сестричке. — казах аз. — Кога трябва да започна?

— Татко е наредил вече, до половин час, да ви качат на един кораб и с него да отлетите за Земдрум. Там се качвате на Рейс 12–05 в 08.00 от Мехур сити за Олд-Ню-Йорк, така че имате достатъчно време да опаковате 38-и калибър и бутилката скоч уиски.

— Откъде сте били толкова сигурни, че ще се съглася?

Погледът й отново се смегчи.

— Аз бях напълно сигурна, че ще се съгласите, мистър Спейс. Ако добре си спомняте, какво разказахте за себе си, то Вие имате склонност към трогателните истории — отчетох този факт и…

— Казаното не можеш си върна, но как стои въпроса с парите, не работя на честна дума, предпочитам в брой, да видя цвета на соларкредитките ви.

Тя измъкна цяла пачка от чантата си и ми я подаде.

Повдигнах горната усна и свирнах през отсъстващия зъб, после преброих парите.

— Прекрасно!

— Приятно пътешествие, мистър Спейс — каза доктора, забелязах, че негърският диалект изчезна и сега гласът му бе отново културен и професионален. — Бъдете сигурен, дъщеря ми не преувеличаваше, когато Ви разказа за неприятностите ни. Тези тела трябва да пристигнат изправни, иначе няма как да продължа работата си. — Той вежливо се усмихна. Черните му очи заблестяха. — Мога да кажа — дори успешното съществуване на човечеството.

Нищо не отговорих.

Работата си е работа и се радвах, че имам с какво да се занимавам.

Докато извършвахме полета Марс-Земя на кораба „Президент Агню“, направо се чувствах гол — на борда бе забранено да се носи огнестрелно оръжие и моя пистолет калибър 38 бе прибран на топло в касата чак до самото кацане. Казаха ми, че мога да си издействам специално разрешение, когато полетим обратно, но сега се изкачих по стълбичката без нищо под ръка.

Гол сред тайни врагове… Е, не съвсем. Познавах перфектно седемнадесет различни техники за ръкопашен бой в Слънчевата система и бях в състояние да счупя стеблото на малка елха с двоен удар от полулетеж, като предварително на краката ми имаше гуменки. Веднъж си счупих пръста, когато се опитах да го сторя бос.

Аз стоях в коридора до двойка млади марсианци, страстно прилепени един до друг в положението норкс, което се явява висшето им секс-ниво, благодарение на което те изпитват за кратко време силно удоволствие, а вие простите хора не можете. На борда на звездолета това е забранено, защото секс-ефектът се постига с просто опипване. Нищо ненормално, но ме нервираше.

Усмихнах се. По дяволите, Спейс, ти на стари години се превръщаш в неприятен мърморко, щом двойка възбудени марсиански недораслечета са в състояние да те изкарат вън от нервите. Отпусни се, поспи известно време, защото обратния полет може да се окаже доста уморителен.

Почти бях задрямъл, когато усетих една ръка на рамото си. Обърнах се с полуход настрани и паднах на коляното си, като мигновенно заех бойна стойка.

— Опитайте се да направите нещо подобно на кораб без сила на тежестта и ще си блъснете главата в тавана — раздаде се съчувствуващ глас. — Винаги ли сте толкова нервен, мистър Спейс?

Земно момиче. Години — приблизително двадесет. Висока и пищногръда. Горните крайници и цицките поразголени в съответствие със земната мода. Червеникавите и коси, дълги до талията бяха обсипани с диамантен прах и миришеха на английска калуна. Смяната с лунните простаци, побъркани на темата убийста, бе приятна, но реших да не разговарям за тях. Само попитах откъде знае името ми.