Уилям Нолън - Спейс — частният детектив

— Капитан Шърли бе така добра да ме осведоми — каза девойката. — Обясних й, че ми е крайно необходима помощта на частен детектив и тя ми помогна.

Колко е логична, помислих си унило. Не вярвам на космически капитани-жени. Те обичат да сплетничат на всички възможни места. По мое време, когато бях ездач на онези галоши, нито една особа от този пол не би стигнала до офицерски чин. Но тези времена отминаха.

— С нищо не мога да Ви помогна — казах и, като се успокоих. — Тук съм по работа.

— Вие сте ми нужни временно, да ме съпровождате — започна да ме убеждава тя. — Трябва само да стигна от този кораб до квартирата си в Олд-Ню-Йорк. Близо е до центъра на Южния парк. Нима няма да имате възможност да ме изпратите?

— Имам билет за „Президент Рейгън“. Още днес вечерта се връщам в Мехур сити.

Тя се усмихна и седна през едно място от мен.

— Но този „Рейгън“ няма да се отлепи от мястото си няколко часа. Аз често летя на него и знам, че той има обичай да закъснява с отлитането. Вие имате сума време да ме закарате в къщи.

— Защо Ви е нужен придружител? — казах аз и се вперих в цицките й. Една от тях ми намигна. Тя бе облякла отгоре им сензоконтактор, който предизвикваше този ефект. Мигащите цицки успяват да привлечат земните мъже в дванадесет от тринадесет случая. Тя играеше с открити карти.

— Един опасен индивид заплаши да ме убие, когато напусна кораба — каза тя.

— Какъв е този индивид?

— Наричат го Танам Хуханг. От кучешките планети. Открих, че е привлекателен и половин година делихме едно легло. Но ми омръзна и се прехвърлих на триполово сношение със съюза на контрабандистите от Нептун. Точно преди това се занимавах с нещо подобно с търговците на сопранови гъби от Голямата мечка.

— Охо! — казах аз и подсвирнах. — Вие умеете добре да се подреждате, госпожице.

Тя се намръщи.

— Аз съм сексуално латентна, ако това ти говори нещо. Но нима днес не са така всички земни момичета?

Аз се усмихнах на намигащата ми лява цицка.

— Вие ме туширахте, сестричке. И какво стана по нататък с този тип Танам Хуханг?

Тя подсвирна и намръщи прелестното си носле.

— Той е само един неудачник. Научил, че се връщам на Земята и заплаши, че ще ме убие, веднага щом се приземим. Предполагам, поради ревност. Ако Вие сте до мен, той няма да се реши.

— А после? — попитах аз. — Когато си отида?

— Тогава ще нося личното си оръжие. Но то е в къщи. Тук на кораба не ни се разрешава да го носим. Капитан Шърли е много строга в това отношение.

— Знам — и се потупах по пустия кобур. — Калибър 38 е на сигурно място.

— Ще ми помогнете ли, мистър Спейс? — очите й сияеха като звезди и от тях сякаш припламваха елмазите в косите. Видът й беше направо трогателен.

— За втори път през последните дванадесет часа жени ме молят за помощ — казах аз. — Да ме вземе дявол, ако откажа на намигащите цицки!

Тя се разсмя и се метна на колената ми.

— Казвам се Никол и искам да те съблазня.

Устните ни се сляха с дълбоко проникване на езици, нейният бе така горещ, че би могъл да отлепи мазилката от много земни стени. Марсианците до нас вдъхновено се опипваха и нищо не забелязаха. Казано честно, от този момент нататък и аз престанах да поглеждам наоколо…

При кацането нямахме проблеми. Прибрах си калибъра и наредих на Никол да не излиза от кораба, докато не огледам околностите. Тя подробно ми описа Хаханг, но то не ми трябваше особено. Мъжете от кучешките планети направо просветват в тълпата. Нима ще пропуснеш да забележиш някой тип висок десет фута и с щръкнали оранжеви и мъхести уши.

— О’кей, наоколо е чисто — уверих я аз. — Но не се отделечавай от мен. Ако той все пак се появи, аз ще се справя с него.

Тя ми подари най-прелестната си усмивка и се прилепи плътно към тялото ми.

— Вярвам, че ще се справиш с когото си искаш, мистър Спейс.

Махнах на едно аеротакси и седнахме в него.

— Наричай ме Сам — казах и аз.

— Затова именно исках да те помоля — каза тя и направи гримаса. — И ти мен също Сам.

— Но ти каза, че те наричат Никол? — и удивено намръщих вежди.

— Средното ми име е Саманта и момците бичета ми казват Сам.

— Сестричке, аз не съм твое момче биче. За мен ти си оставаш само Никол. Доколкото знам, това е френско име.

— Мама се родила в Париж и аз съм прекарала там голяма част от детството си. Татко е от Новото Западно крайбрежие на Америка, от Санта-Фе.

— Колко е прекрасно — казах и кимнах.

Така беседвайки си леко и неусетно стигнахме квартирата и която поглеждаше към Центъра на Южния Парк.