— Предполагам, че на този етап още не съм усвоил добре разнообразните свойства на размерностите — заоправдава се той. — Не аз, разбира се, а втория аз.
— Ти винаги си изглеждал прогнил, но намеренията ти винаги са били благи.
— Благодаря ти, напоследък си станал много мил.
— За последен път те видях — аз се замислих, — май преди година, когато ме помоли да разбера, къде е изчезнала електронната ти крава.
— А, вярно — трепна Нат. — Страхувах се, че някой друг изобретател се е опитал да я открадне. Но се оказа, че тя се е заблудила. Вина за неустойчивостта на ориентиране носеше разбрицаното й копито.
— Когато един пияница се бе опитал да я издои насред пътя, почти умря от електрическия удар.
— Така беше — съгласи се Нат и въздъхна. — Такава ми е съдбата — изобретенията ми привличат разни безделници, като например пияници на кон.
— Защо ни разказваш тези неща — опитах се да узная.
— Като подготовка на обяснението ми. Аз само искам да ти разкажа, какво стана след като се разделихме.
— Тогава продължавай.
Нат вцепи, размърда с пукот дебелите си пръсти, после ги раздели. Начин да го размърдам не съществуваше, затова се заех с нова порция бурбон и се настаних колкото се може по-удобно на корема на Марлон Брандо. Исма се забавляваше, а фактът, че Нат ни бе спасил, направо й подсилваше настроението. Освен това не за пръв път й се налагаше да бъде бавачка на учени — при баща си бе преминала добра школа.
— След инцидента с наелектризирания пияница на Мичиган-авеню — заразказва Нат, — прекратих опитите с изкуствените крави и се захванах с по-точните форми на творческото съзидание. Пипнешком влязох в областта на паралелните вселени и управлението на времето, при което, образно казано, си загубих чехлите, отнесени от великият космически поток.
— Бях чул, че се занимаваш с тези неща — казах аз.
— Действително. — Той извади огромна ирландска кърпа и шумно се изсекна, сякаш надуваше рупор. После продължи. — Последното ми устройство бе лъчеизпускащо устройство, което бе използвано за вашето спасение. — Изпрати ни възхитителна усмивка. — Това нещо поглежда едновременно и в бъдещето и в миналото. През енергетичните вихри на заредените неутрони, свързани в собствена последователност, се разтварят прозорчета и аз надничам… Но това разбира се, не е никакъв идеал, нито като научно постижение, нито в нравствен смисъл…
— И това си използвал да ни засечеш? — запитах и продължих да се занимавам вече с третата чаша. Усещах как се отпускам и омеквам. Глезенът ме болеше по-малко. И с цел да изпратя болката по дяволите се преместих и седнах на Вероника Лейк. Исма си остана в скута на Джини Вайсмюлер.
— Да — отговори на въпроса ми Нат и отново се захили. — Аз тогава се бях захванал яката и ти проследих енергетичния образ на Меркурий.
— Ти си наблюдавал всичко? — изненадах се аз. — И си видял, как намлатих дракона?
— О, естествено, това бе прекрасна демонстрация на здрави нерви и професионално майсторство.
Затрупах цвиленето му с по-силно хилене.
— Дреболийки.
— Така се увлякох — продължи Нат, — че едва не забравих да закуся…
— Нали ни измъкна, това е най-важното — намеси се Исма. — Мистър Оливър, вие прекрасно се справихте.
Нат пламна от удоволствие, че хвалят изобретението му.
Аз размахах празната си чаша.
— Трябва да ни обясниш нещо, Нат!
Той обърна въпросително глава към мен.
— Къде се намираме сега, спрямо нашето присъствие в Куба на Кейн?
Той се почеса по темето.
— Доколкото съм в състояние да определя, вие сте на Земята и сега е предишния ден.
— Следователно имаме преднина от двадесет и четири часа?
— Приблизително.
— О’Кей — казах и поставих внимателно чашата си на масичката, приела вида на Алън Лейд. — Това ни дава известно преимущество пред Кейн. Ако бяхме тук ден след бягството, той би успял да организира покушение срещу нашия доктор Умани.
— Да се свържем с татко и да му кажем, че сме в безопасност — предложи Исма.
— Не, в никакъв случай — възпротивих се и разклатих прояснилата ми се напълно глава. — Кейн може да има възможност да ни подслуша. Най-правилно е да се върнем, без да вдигаме много шум. Той е в безопасност, докато ние сме тук — стиснах здраво ръката на Нат. — Благодаря ти за безплатния превоз.
— Моля, скъпи Сам!
Исма го клъвна с устите си по ред и той се разтрепера от вълнение.
— Ние потегляме за Мехур сити — издадох нареждането си.
Читать дальше