Уилям Нолън - Спейс — частният детектив

— Назад — предупредих я аз. — Той иска да се поразходи.

Като падаща планина зелено кафявият дракон рухна на пътя и започна да изпуска пара, като съскаше и свиреше. Опашката за последен път удари и замря. Ние плахо се приближихме. Около грамадната купчина месо се разтичаше черна локва.

— Кръв — въздъхна Исма и закри една от устите си с длан.

— Не — наложи се да обяснявам, — това е масло.

— Ти искаш да кажеш, че драконът е…

— Робот, скъпа, робот! И би ли могло да бъде иначе? Любимецът на Кейн — дракон-робот. Счупих коляновия му вал.

— Колко е изумително — възкликна Исма. — Какво прелестно създание…

— Наричат Кейн кралят на роботите и това не е шега — казах аз. — Той знае, как да сглоби тези колелца и лостчета. Сигурен съм, че сам е проектирал този звяр.

Исма закри с длани очите си.

— Колелца… каза тя. — …виждам разни лостчета, и тръбички, и проводници…

— Всичко това е за огъня и пламъците — казах аз.

— Не мога да забравя, колко страшен изглеждаше жив.

— Но в замяна на това ти сега изглеждаш по-добре. А сега пристига приятна компания. — дръпнах венерианката зад челюстта на дракона.

Приближаваше се тълпа синтета, които изглеждаха зли като истински мегери.

— Можеш ли да ги спреш — запита Исма.

Въздъхнах тъжно.

— Навяхнат ми е глезена. Пистолета на Бебчето отлетя. Моят калибър 38-и е празен. Неприятно ми е да ти кажа, сестричке, но единственото, което може да ни спаси, е истинско чудо.

И се случи! Чудото! Поне останах с такова впечатление. Само преди секунда се бяхме притиснали зад изтичащия маслото си дракон и гледахме тичащите към нас въоръжени пазачи на Кейн и после вече не бяхме там.

Ние стояхме в кабинета на Натан Оливър под гигантския Институт на Изкуствата и старият приятел танцуваше край нас и възторжено пляскаше с ръце.

— Стана, стана! Работи, приятели, работи! Честна дума!

— Какво работи? — заинтересувах се аз.

— Времесмукач — отговори Нат. — Ако знаеш, колко труд хвърлих, докато постигна нещо! Работи на принципа на изсмукването. Предметите от миналото или бъдещето ги засмуквам или изхвърлям. Изпратих костенурка в 3028-ма година и си я поисках обратно, но някъде я загубих по пътя. После се опитах да изсмуча конен полицай от Таймс-скуер, от времената, когато се разхождали с коне. Но се разминах с него и прибрах един пияница на кон от 42-ра улица. Дадох му да пийне и го отпратих обратно.

— Кой, коня ли? — запита Исма.

— Не, пияницата. Коня запазих за себе си.

— Слушай, Нат — аз се надигнах от мястото си, глезенът ме болеше, но леко се придвижвах. — Как разбра, че на Меркурий нещо става с нас? Как разбра, че трябва да ни изсмучеш от там?

— Трудно ще ми бъде да се обясни с думи на обикновения език.

— Опитай!

— Преди всичко — забеляза той, когато помогна на Исма да стане, — бих искал да се запозная с това очарователно създание или по-точно три създания.

— Едно е достатъчно — каза тя. — Главите ми… и очите ми… Пийвам си по ред, ту с едната, ту с другата, по глътка или две.

Нат бе направо възхитен.

— Вие изглежда имате три различни набора вкусови хълмчета.

— Естествено, че е така. Щом имам три мозъка, три шии, три носа, три чифта очи и уши.

— Това е просто изумително — каза Оливър. — А трите мозъка не довеждат ли до объркване? На мен и един ми доставя толкова главоболия.

— Ей, Нат — казах му, като го стиснах за лакътя. — Спри да бърбориш. Налей нещо на дамата. И нещо на мен. Щом си започнал с пиенето, нека да е по-силно.

Настанихме се в претрупаната с вещи стая. За кресла ни служеха кукли на стари известни артисти. Аз се настаних на Марлон Брандо, Исма в коленете на Джони Вайсмюлер, а Нат с тежкото си тяло затисна Зизи Пикт.

Загълтах двойния бурбон като детско мляко. Сраженията с гигантски и изкуствени дракони засилват жаждата.

— Прекрасно — започнах да говоря, когато видях една от главите на Исма да засмуква шотландско уиски със сода. — Разправяй, как ни намери.

Нат нервно се размърда на необичайния си стол.

— Случайно, Сам.

— Животът е пълен със случайности — изръмжах. — Разказвай!

Той въздъхна и затърка зачервените си очи.

— Е, така започна, когато се видяхме с теб за последен път…

— Аз се видях с един от вас, когато се захванах с тази работа — прекъснах го. — Но този Оливър бе от друга вселена. Ти или по-точно онзи, другият, задействува с размах и веднага нещо обърка: уж ме засили обратно, а ме изпрати в съвсем различно измерение. Беше ми ужасно неприятно.