Амели Нотомб - Изумление и трепет

Отворих чекмеджето и едва не се разсмях, като видях колко бе наедряло досието „Химически продукти“ благодарение на моето усърдие.

Господин Унажи, госпожица Мори и аз се заловихме за работа. Необходими ни бяха три дни, за да сложим ред във фактурите. И не стига, че вече и без това не ме смятаха за цвете за мирисане, ами се случи и нещо още по-лошо.

Първият му знак бяха леките тръпки, които пробягаха по месестите рамене на добрия Унажи — те означаваха, че всеки момент ще се разсмее. Постепенно вибрациите обхванаха гърдите и гушата му. Когато най-сетне смехът избухна, усетих, че ме побиват тръпки от страх.

Фубуки, вече пребледняла от гняв, попита:

— Какво е направила пак!

Господин Унажи й показа първо една фактура, после счетоводната книга.

Тя закри лицето си с ръце. Доповръща ми се, като си представих какво ме чака.

Двамата отгръщаха страниците и сравняваха нанесеното в колоните с фактурите, Фубуки ме сграбчи за ръката и безмълвно ми показа сумите, изписани с неподражаемия ми почерк.

— Щом се появят повече от четири последователни нули, вече не сте в състояние да препишете цифрата правилно! Всеки път добавяте или изваждате по една нула!

— Я гледай, вярно е.

— Давате ли си сметка колко седмици ще ни трябват, за да коригираме всички грешки?

— Ами хич не е лесно с всички тези нули една след друга…

— Млъкнете!

Тя ме издърпа навън и ме вкара в една празна зала. Затвори вратата.

— Не ви ли е срам?

— Съжалявам — казах жално.

— Не, не съжалявате! Мислите ли, че можете да ме заблудите? Направили сте всички тези недопустими грешки, за да ми отмъстите.

— Кълна ви се, че не е така!

— Знам, че е така. Толкова ви е яд, задето ви обадих на вицепрезидента, че сте решили да ме направите за смях пред всички.

— Себе си правя за смях, не вас.

— Аз съм ви пряк началник и всички знаят, че аз ви дадох тази работа. Значи съм отговорна за постъпките ви. И това ви е добре известно. Държите се долно като всички останали западняци — поставяте личната си суета над интересите на компанията. За да ми отмъстите, не се поколебахте да саботирате счетоводството на „Юмимото“, като прекрасно знаехте, че това ще се стовари на моята глава!

— Нищо не съм знаела и не съм правила грешки нарочно!

— Хайде, хайде! Известно ми е, че не сте особено интелигентна. Но никой не може да е чак толкова глупав, че да допусне такива грешки.

— Може. Аз мога.

— Стига! Знам, че лъжете.

— Фубуки, давам ви честната си дума, че не съм преписвала нарочно погрешно.

— Честна дума! Какво знаете вие за честта? — Тя се изсмя презрително.

— Представете си, честта съществува и на Запад.

— Така ли? Да не би да намирате за достойно най-безсрамно да се представяте за глупачка?

— Не мисля, че съм толкова глупава.

— Едно от двете: или сте предателка, или сте малоумна. Няма трета възможност.

— Има. Това съм аз. Съществуват нормални хора, които са неспособни да преписват колони от цифри.

— Не и в Япония.

— Не се съмнявам в японското превъзходство — казах, като си придадох дълбоко разкаян вид.

— Ако сте от категорията на умствено недоразвитите, трябваше да ми го кажете, за да не ви давам тази задача.

— Не знаех, че съм от тази категория. Никога досега не съм преписвала колони от цифри.

— Странен недъг все пак. Не е нужна интелигентност, за да се преписват цифри.

— Точно така. Мисля, че това е проблемът на хората от моя тип. Ако нищо не провокира нашата интелигентност, тя заспива. Оттам идват грешките.

Лицето на Фубуки най-после омекна, войнственото му изражение се замени с развеселено учудване.

— Интелигентността ви има нужда от предизвикателство? Колко ексцентрично!

— Напротив, съвсем нормално е.

— Добре, ще помисля за някоя работа, която да задейства интелигентността ви — каза моята началничка.

Разговорът ни очевидно я забавляваше.

— Може ли междувременно да помогна на господин Унажи в поправките?

— В никакъв случай! Вече нанесохте достатъчно щети!

Не знам колко време е било необходимо на нещастния ми колега да сложи ред в създадения от мен хаос, но на госпожица Мори й трябваха два дни, за да ми намери занимание по възможностите ми.

Дебела папка ме чакаше на бюрото.

— Ще проверявате отчетите от командировките — ми каза Фубуки.

— Пак счетоводство? Но нали се разбра, че не ме бива за тази работа!

— Това е друго. Тук ще имате нужда от вашата интелигентност — уточни тя с подигравателна усмивка и отвори папката.