Амели Нотомб - Изумление и трепет

През първите дни понякога се колебаех за кой отдел е дадена фактура. Питах Фубуки, която ми отговаряше с отегчена любезност.

— Реминг LTD какво е?

— Фирма за цветни метали. Отдел ЦМ.

— Гунцер GMBH?

— Производител на химически продукти. Отдел ХП.

Скоро научих всички компании и отделите, към които се водеха. Задачата ми се струваше все по-лесна. Вярно, че беше забележително скучна, но това не ми беше неприятно, тъй като ми позволяваше да мисля за друго. Докато описвах фактурите, често вдигах глава и се любувах на прекрасното лице на моята предателка.

Седмиците минаваха и аз съвсем се успокоих. Наричах новото си състояние безгрижието на деловодителката. Работата ми не беше много по-различна от тази на средновековния монах, прекарващ времето си в преписване. И аз по цели дни преписвах думи и цифри. Мозъкът ми се радваше на невероятното безделие и на изключителния покой. Беше нещо като счетоводен дзен. Изненадана се хващах да мисля, че не бих имала нищо против да отдам останалите четирийсет години от живота си на подобно сладостно оглупяване.

Бях допуснала глупостта да завърша висше образование, а ето че мозъкът ми се наслаждаваше на затъпяващо занимание, в което нямаше нищо интелектуално. Вече знаех, че съм предопределена да съзерцавам. Какво щастие е да пишеш цифри, съзерцавайки красотата.

Фубуки беше права — щях да сбъркам, ако се насочех към господин Тенши. Излишно бе да се заблуждавам — напразно бях написала онзи доклад. Нямах дух на завоевател, а на кротко пасяща в полето на фактурите крава, чакаща да мине влакът на снизхождението. Колко беше хубаво да се живее без гордост и без интелект. Спях дълбок зимен сън.

В края на месеца господин Унажи взе обработените от мен данни, за да ги въведе в компютъра. Необходими му бяха два дни, за да препише нанесените в колоните цифри и думи. Изпитвах смешна гордост от това, че съм важно звено от веригата.

Случайността — или може би съдбата — пожела господин Унажи да остави за накрая фактурите на отдел „Химически продукти“. Както и за първите десет счетоводни книги, той започна да чука по клавишите. След няколко минути работа го чух да възклицава:

— Не може да бъде! Не може да бъде!

Докато бясно отгръщаше страниците, постепенно го обхвана нервен смях, който прерасна в истински кикот. Четирийсетте служители от огромната зала го гледаха онемели. Почувствах се зле.

Фубуки се надигна и изтича при него. Господин Унажи й показа няколко неща, виейки от смях. Тя се обърна и ме изгледа, без да споделя веселието му. След това ме извика. Беше пребледняла от гняв.

— Какво е това? — попита ме сухо и ми показа един ред от текста.

Прочетох го.

— Ами това е фактура, издадена от GMBH на…

— GMBH? — извика тя.

Четирийсетте служители от счетоводния отдел избухнаха в смях. Нищо не разбирах.

— Можете ли да ми обясните какво значи GMBH? — попита шефката ми и скръсти ръце.

— Немска фирма, с която често работим.

Смеховете се засилиха.

— Не забелязахте ли, че пред тези букви винаги има едно или повече имена? — продължи Фубуки.

— Да, предполагам, че това са различните филиали. Прецених, че не е нужно да задръствам каталога с тези подробности.

Даже смотаният господин Сайто се запревива от смях. Фубуки обаче така и не се усмихна. Лицето й изразяваше възможно най-ужасяващата сдържана ярост. С остър като сабя глас тя отсече:

— Идиотка! Научете най-сетне, че на немски GMBH е това, което е LTD на английски и SA на френски, фирмите, които така блестящо сте объркали, всъщност нямат нищо общо една с друга. Все едно да отбележите само с LTD всички английски, американски и австралийски фирми, с които работим! Колко време ще ни трябва сега, за да оправим грешките ви?

Избрах възможно най-глупавата защита.

— Как са могли германците да измислят толкова дълго съкращение за ограничена отговорност?

— Разбира се, германците са виновни за това, че вие сте толкова глупава!

— Успокойте се, Фубуки, откъде можех да зная…

— Откъде ли? Вашата страна граничи с Германия и вие ме питате откъде сте могли да знаете това, което ние на другия край на планетата знаем?

Едва се въздържах да не изтреса нещо ужасно, но слава богу, запазих го за себе си: „Белгия може и да има граница с Германия, но през последната война Япония имаше с тази страна повече общи неща от една граница.“

Задоволих се покорно да наведа глава.

— Размърдайте се и извадете фактурите, които геният ви е отредил на отдел „Химически продукти“.