Амели Нотомб - Изумление и трепет

— И иска да ми се случи същото! Жалка история. Трябва да говоря с нея.

— Мислите ли?

— Разбира се. Как иначе могат да се уредят нещата?

— Преди малко, когато господин Омоши ни заливаше с обиди, вие се опитахте да му говорите. Успяхте ли да уредите нещата?

— Сигурно е, че ако не се разговаря, проблемите никога няма да бъдат решени.

— Още по-сигурно ми изглежда, че ако разговаряте, рискувате да усложните положението.

— Бъдете спокоен, няма да ви замесвам. Но трябва да говоря с Фубуки. Иначе ще се поболея.

Госпожица Мори прие предложението ме с любезно удивление. Заседателната зала беше свободна и ние се настанихме там.

Започнах с тих, спокоен глас.

— Мислех, че сме приятелки. Нищо не разбирам.

— Какво не разбирате?

— Нима ще отричате, че сте ме издали?

— Нямам какво да отричам. Спазих правилника.

— И правилникът е по-важен за вас от приятелството?

— Приятелство е силно казано. Да кажем по-скоро „добри отношения между колежки“.

Тя произнасяше тези ужасни фрази с любезно и простодушно спокойствие.

— Разбирам. Мислите ли, че отношенията ни ще останат добри след това, което направихте?

— Ако се извините, няма да бъда злопаметна.

— Признавам, че имате чувство за хумор, Фубуки.

— Това е невероятно. Държите се така, сякаш някой ви е засегнал, докато всъщност вие сте извършили груба грешка.

Имах неблагоразумието да й отвърна иронично.

— Чудна работа, мислех, че японците се различават от китайците.

Тя ме погледна с неразбиране. Продължих:

— Доносничеството не е чакало комунизма, за да се превърне в ценност за китайците. Китайците от Сингапур например насърчават децата си да предават другарчетата си. Мислех, че японците държат на честта.

Допуснах стратегическата грешка да я ядосам.

Тя се усмихна.

— Мислите ли, че можете да ми давате уроци по морал?

— Фубуки, защо според вас поисках да разговаряме?

— Не сте си давали сметка какво правите.

— Не допускате ли, че съм искала да си изгладим отношенията?

— И така да е, извинете се и ще ги изгладим.

Въздъхнах.

— Вие сте интелигентна и чувствителна жена. Защо се правите, че не разбирате?

— Не мислете, че сте толкова трудна за разбиране.

— Още по-добре. Значи разбирате негодуванието ми.

— Разбирам го, но не го одобрявам. Не вие, а аз имам причини да негодувам. Бяхте се устремили към повишение, на каквото нямахте никакво право.

— Да речем, че е така. Но какво ви засяга това? Моят шанс с нищо не би ви навредил.

— Аз съм на двайсет и девет години, а вие на двайсет и две. Заемам този пост от миналата година и съм се борила за него години наред. А вие си бяхте въобразили, че ще стигнете до подобен ранг за няколко седмици!

— Значи това било! Искате и аз да страдам. Не понасяте късмета на другите. Но това е детинско!

Тя се засмя презрително.

— А да си усложнявате още повече положението, както правите в момента, да не би да е признак за зрелост? Аз съм ви началничка. Мислите ли, че имате право да ми говорите така грубо?

— Да, вие сте ми началничка. Знам, че нямам никакви права. Но исках да сте наясно колко съм разочарована. Имах толкова високо мнение за вас.

Чух елегантния й смях.

— А аз не съм разочарована. Никога не съм имала добро мнение за вас.

На другата сутрин, когато пристигнах в „Юмимото“, госпожица Мори ме осведоми за новите ми задължения.

— Няма да се местите в друг отдел. Оставате тук, в счетоводството.

Стана ми смешно.

— Аз? Счетоводителка? А защо не и акробат?

— Счетоводителка е силно казано. Не смятам, че сте способна на такава работа — усмихна се тя снизходително.

После ми показа едно голямо чекмедже, пълно с фактури от последните седмици, и един шкаф, където бяха подредени папки с инициалите на единайсетте отдела на „Юмимото“.

— Работата ви е съвършено проста и следователно напълно във възможностите ви — обясни ми тя с наставнически тон. — Първо трябва да подредите фактурите по дати. След това ще определите коя за кой отдел е. Да вземем ето тази: 11 милиона за финландски ементал, виж ти, каква забавна случайност, тази фактура е за отдел „Млечни продукти“. Взимате папката МП и нанасяте в колоните датата, името на компанията, сумата. Когато приключите, прибирате фактурите в това чекмедже.

Признах, че не беше сложно, след което изразих учудването си.

— Не използвате ли компютри?

— Използваме. В края на месеца господин Унажи ще въведе в компютъра нанесените от вас данни — това ще му спести време.