Фридрих Ницше - Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)

За да не се отклоня от моята сдържаност, която по принцип е утвърждаваща и само неволно има общо с противоречията и критиката, ще посоча трите главни задачи, които се нуждаят от възпитател. Трябва да се научим да гледаме , да мислим , освен това да говорим и да пишем — и целта е една благородна, изискана култура. Да се научим да гледаме , да виждаме , да привикнем окото на спокойствие, на търпение, на достъп до себе си; да изключим присъдата, да огледаме единичния случай от всички страни, да го обхванем. Това е и първото приучаване на духовност — да не реагираш веднага на дразненето, а да регулираш задръжките си. Да се научиш да гледаш в смисъла, които аз влагам, е почти онова, което нефилософският начин на изразяване нарича „силна воля“ — същественото тук е да не искаш , да можеш да отложиш решението. Цялата антидушевност и жестокост се основават на невъзможността за съпротива срещу дразнение — просто трябва да реагираш, следваш всеки импулс. В много случаи едно подобно трябва е болнавост, упадък, симптом за изтощение — т.е. почти всичко, което нефилософската суровост назовава с думата „порок“ — и това е просто физиологическата неспособност да не реагираш . — Каква е ползата от това да се научиш да гледаш — веднъж научен , ти ставащ по-бавен, по-недоверчив, по-противопоставящ се. Отначало приемаш всичко ново и чуждо с враждебно спокойствие, просто го пропускаш покрай себе си, отдръпваш се. Трепването при всяко отваряне на вратата, непочтеното „присядване“ на всеки праг, непрекъснатата готовност да се спреш тук и там, да се втурваш под едни или други влияния — накратко, „модерен обективизъм“ — това е проява на лош вкус, това е par exellence неблагородно .

Да се научим да мислим — в нашите училища това отдавна е непознато. В университетите, дори и при истинските учени, логиката започва да отмира като теория, като практика, като занаят . Прочетете някоя немска книга — ни помен от необходимата техника на мисленето, ученост, начетеност, воля за майсторство, ни следа от необходимостта за усвояване на мисленето като танц , като вид танц … Кой от съвременните немци познава от собствен опит „леката стъпка“ в духовното, онази лека стъпка, вливаща енергия в мускулите! Вдървената показност на духовния жест, грубата ръка , която сграбчва — това е толкова немско, че в чужбина мнозина го отъждествяват с немската същност. Немецът изобщо не притежава чувство за нюанс … Това, че немците успяха да понесат своите философи и най-вече онова най-сгърчено и уродливо понятие, съществувало някога — великия Кант, — не ги прави много по-привлекателни. Защото не можем да изключим танца във всичките му форми от благородното възпитание . Да можеш да танцуваш с нозе, с понятия, с думи, бих добавил — и с перото — да се научиш на писане ! Но тук вече сигурно се превръщам в пълна загадка за немските читатели…

Моите непоносимости. Сенека: или тореадорът на благородното. Русо: или връщане към природата im impurus naturalibus 19 19 В одежди, прикриващи срамната голота. — Бел. прев. . Шилер: или моралният тръбач на торбаланковците. Данте: или хиената, твори в гробовете. Кант: или cant 20 20 Схващане, че нещото се изразява само със своите положителни качества, откъм положителната си страна. — Бел. прев. като свободен в себе си характер. Виктор Юго: или маякът в морето на глупостта. Лист: или училище за рутинно отношение към жените. Жорж Санд: или дойна крава с добър „стил“. Мишле: или опиянението, събличащо си роклята. Карлайл: или песимизмът като отказан обяд. Джон Стюарт Мил: или обидната яснота. Братята Гонкур: или Аяксите в борба с Омир. Музика от Офенбах. Зола: или „радостта да вониш“.

Ренан 21 21 Ернест Ренан (1832–1892) — френски теолог и ориенталист, учен в областта на религията. „Религията е продукт на нормалния живот, човек възприема истината по-добре, ако е религиозно защитен. Добър е онзи, който приема предопределения световен ред, който намира смъртта лоша и безсмислена.“ Критикуван от Ницше. — Бел. прев. . Теология или загниване на разума чрез „греха“ (християнството). Свидетелство за Ренан, който, дори и да рискува с някое да или не в неопределен вид, винаги греши, при това с една смешна последователност и методичност. Например той искаше да обедини la science 22 22 Науката. — Бел. прев. и la noblesse 23 23 Благородството. — Бел. прев. , но науката принадлежи на демокрацията и може да се докосне с ръка. С известно честолюбие той иска да създаде един духовен аристократизъм, а същевременно коленичи пред неговата противоположност, евангелието на покорството — как биха помогнали тук свободният дух, модерното, шегата и присмехът, след като си останал при християнина, католика и духовника! Както йезуитите и изповедниците, в областта на изкушението Ренан е просто изобретател: в душата му се крие и една чернокапска усмивчица — както и всички духовници, той е най-опасен, когато обича. Тогава няма равен на себе си… Именно този облекчаващ нервите Ренанов дух е още една гибел за бедната, болна и лишена от воля Франция.