Фридрих Ницше - Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)

Нека разгледаме друг пример от така наречения морал — случая с отглеждането на определена раса и вид. Най-великолепният материал за това е индийският морал, санкциониран в религия като „закон на Ману“ . Тук е поставена задачата да бъдат отгледани не по-малко от четири раси едновременно — духовно-аристократична, военна, търговско-земеделска и ратаи (шудра). Повече от ясно е, че не сме попаднали сред звероподобия — дори само за планирането на подобно отглеждане е предпоставка един многократно по-мек и разумен човек. И отвратени от задушливата смрад на християнската килия, поемаме дълбоко дъх — въздухът тук е здрав, висш, чист, просто пристъпваме в друг свят. Колко беден и зловонен е Новият завет в сравнение с Ману! Но и тази организация е имала необходимостта да бъде страшна — но не за борба със звяра-човек, с бе-стията, а с неговото противоположно понятие — не-отглеждания човек, човека миш-маш, чандала. Но и тя не разполага с друго средство, освен да го разболее , да го отслаби, да го направи безопасен — това е била борбата с „множеството“. Сигурно няма нищо по-чуждо и по-противоречащо на нашите морални чувства от тези предпазни мерки на индийския морал. Например третият едикт (Авадана Састра I), който се отнася за „мръсните зеленчуци“, определя лука и чесъна за единствена храна на чандала, позовавайки се на писанието, че не им се разрешават, житни растения и плодове, съдържащи в себе си семена. При това на чандала се забранява употребата на огън и вода за приготвянето им. Същият едикт постановява, че чандала нямат право да черпят вода от реките, изворите и езерата, а само от блатните ръкави и следите в калта, оставени от животинските копита. Било им е забранено да перат дрехите си и да се мият, защото определената за тях вода е можела да се използва само за утоляване на жаждата. И накрая, на жените от кастата на ратаите шудра е било забранено да акушират жените чандала, а на последните — дори да си помагат една на друга при раждане … Резултатите от тази санитарна дейност не закъснели — смъртоносни епидемии, жестоки полови болести и оттук — законът на „ножа“: обрязване на децата от мъжки пол, отстраняване на малките срамни устни при момичетата. Самият Ману казва: „Чандала са плод на лош брак, на кръвосмешение и престъпление“, това е необходимият извод от понятието „отглеждане“. За облекло чандала могли да използват само дрипите на умрелите, за съдове употребявали строшени глинени гърнета, а за накити — старо желязо. На богослуженията били длъжни да боготворят злите духове — и без почивка да странстват от място на място. Забранено им е било да пишат от ляво на дясно, както и да използват за писане дясната си ръка — тази ръка и изобщо движението „от ляво на дясно“ са били добродетели , запазени за благородните , присъщи единствено на членовете на расата …

Тези неща са достатъчно показателни. Тук откриваме арийската хуманност съвсем чиста и първична — научаваме, че понятието „чиста кръв“ съвсем не е безобидно, а напротив. От друга страна, се изяснява и това, при кой народ може да се развие омраза към хуманността, нещо повече — такава омраза да се увековечи… Онази омраза на чандала, която се превръща в религия, в гений. Погледнати така, евангелията са просто първоизточници — особено учението на Енох. Произхождайки от еврейството и естествено покълнало на негова почва, християнството е на практика антидвижение спрямо морала на „отглеждане“, спрямо расата и привилегията — то е par exelence антиарийска религия… Християнството е преоценка на всички арийски ценности, една победа на ценностите на чандала — евангелие на бедните, на низшите, всеобщо въстание на отхвърлените, бедстващите, мизерстващите и неудачниците против „расата“; това е безсмъртното отмъщение на чандала, наречено религия на любовта …

По отношение на средствата, с които са провеждани, моралът на „отглеждането“ и моралът на „опитомяването“ са напълно равностойни — трябва да приемем, че за да създаваме морал, трябва да имаме срещу себе си свободна воля. В това се състои великият, страшният, зловещият проблем, който аз тъй дълго проучвах — психологията на обновителите на човечеството. Един малък и по същество непретенциозен факт — pia fraus 16 16 Благородната лъжа. — Бел. прев. — ми даде ключа към проблема pia fraus , това наследство от всички досегашни философи и духовници, които подобряваха човечеството. Нито Ману, нито Платон, нито Конфуций, нито юдейските и християнските учители са се съмнявали в своето право да лъжат. Те са се съмнявали в съвсем други права … Казано накратко — всички средства, с които досега са се опитвали да направят човечеството морално, са били в основата си неморални ….