Лари Нивън - РАМО

— След което се е върнала право тук, ако тя е тази в автодоктора.

— Мисля, че трябва да е тя. Г-н Портър спомена, че кожата й била покрита със синя боя. — Ордас се намръщи. — Той изигра всичко много убедително, ако се е мъчел да ме излъже. Мисля, че не очакваше никакви проблеми. Учуден бе, че отговаря непознат, беше поразен, когато научи за смъртта на д-р Синклер, и се ужаси, щом разбра, че Джанис е пострадала.

След като бяха отстранени мумията и генераторът, сцената на убийството се бе превърнала в празен кръг кафява трева, тук-там белязана с ивици жълт химикал и очертания с бял тебешир.

— Имахме малко късмет — рече Ордас. — Днес сме 4 юни 2124 г. Д-р Синклер носеше ръчен часовник с календар. Датата му беше 17 януари 2125 г. Изключихме апарата в десет без десет, както си спомням, и ако часовникът е отбелязвал по един час на всеки седем секунди, които протичат извън полето, полето трябва да се е включило, при допустима малка грешка, към един часа през нощта.

— Значи ако момичето не го е извършило, то за съвсем малко е изпуснало убиеца.

— Точно така.

— Ами асансьорът? Възможно ли е все пак да е бил използван?

— Не. Разглобихме го. Беше на този етаж, блокиран ръчно. Никой не може да си е тръгнал с асансьора…

— Защо замълча така?

Ордас вдигна притеснено рамене.

— Онзи странен апарат действително не ми дава мира, Джил. Хванах се, че си мисля дали не може да обръща посоката на времето? Тогава убиецът би могъл да си тръгне с асансьор, който се е качвал нагоре.

И двамата се засмяхме.

— Най-напред — казах аз, — не вярвам в такива работи. Второ, нямал е със себе си апарата, за да го направи. Освен ако е избягал преди убийството. По дяволите, ето че накара и мен да разсъждавам по този начин.

— Бих искал да науча нещо повече за апарата.

— Бера го разучава. Ще ти съобщя веднага, щом каже нещо. А аз бих искал да разбера защо убиецът не е могъл да си тръгне.

Той ме изгледа.

— Какво по-точно искаш да знаеш?

— Не може ли някой да е отворил прозорец?

— Не. Тези апартаменти са на четирийсет години. Когато са ги строили, смогът все още е бил ужасен. Очевидно д-р Синклер е предпочитал да се осланя на климатичната си инсталация.

— Ами апартаментът на по-долния етаж? Той сигурно има друг асансьор…

— Да, разбира се. Той принадлежи на Хауърд Родуолд, собственика на сградата… на тази верига от сгради всъщност. В момента той е в Европа. Апартаментът му е даден под наем на приятели.

— И надолу няма никакви стълби?

— Не. Внимателно претърсихме всички апартаменти.

— Добре. Знаем, че убиецът е разполагал с найлонова корда, защото е оставил парче от нея върху ключа на генератора. Изключено ли е да се е спуснал от покрива до балкона на Родуолд?

— Десет метра? Да, допускам, че е възможно. — Очите на Ордас светнаха. — Трябва да проверим. Но пак остават въпросите как е минал покрай камерата и дали е можел да влезе вътре през балкона.

— Да.

— Чуй следното, Джил. Друг въпрос. Как е смятал да се измъкне? — Наблюдаваше реакцията ми, която трябва да е била задоволителна, защото въпросът беше дяволски добър. — Виждаш ли, ако Джанис Синклер е убила чичо си, тогава никой от тези въпроси не би имал смисъл. А ако търсим някой друг, трябва да приемем, че плановете му са се провалили. Наложило му се е да импровизира.

— Аха. Значи би могло в плана му да влиза използването на родуолдовия балкон. Което означава, че е знаел как да се промъкне край камерата…

— Разбира се, че е знаел. Генераторът.

Правилно. Ако е дошъл да открадне генератора… А е трябвало да го направи на всяка цена, защото ако го откриехме тук, алибито му ставаше на пух и прах. Така че му се е налагало да го остави включен, докато го мъкне нагоре по стълбите. Да приемем, че това му е отнело около минута, което е само една осма от секундата в нормално време. Шанс едно на осем камерата да снима, а тя би уловила единствено някаква замазана следа…

— Охо!

— Какво има?

— Трябва да е възнамерявал да открадне апарата. Може ли да го е свалил до балкона на Родуолд с въже?

— Надали — отговори Ордас. — Тежеше повече от двайсет и пет килограма. Можел е да го занесе горе. Рамката му е удобна за носене. Но да го спусне с въже…

— Ще трябва да търсим някой страшен атлет.

— Най-малкото няма да се наложи да го търсим далече, за да го намерим. Нали предполагаме, че твоят хипотетичен убиец е дошъл с асансьора?

— Да. — Никой, освен Джанис Синклер, не е пристигал снощи през покрива.