Лари Нивън - РАМО

Някои от показанията на контролното табло светеха в червено. Натиснах бутона за разпечатване на диагнозата и бях стъписан. Автодокторът е бил принуден да ампутира дясната й ръка. Гангрена.

Очакваше я страхотен шок, когато се събудеше.

— Хубаво — рекох. — Загубила си е ръката. Това не я прави убиец.

— А ако бе грозничка? — запита Ордас.

Засмях се.

— Поставяш под съмнение безпристрастната ми оценка? Някои хора са умирали и за по-малко! — Въпреки това реших, че можеше да е прав. Имахме сериозни основания да мислим, че на убиеца би му липсвала ръка.

— Какво мислиш, че се е случило тук, Джил?

— Хм… както и да го погледнеш, убиецът сигурно е искал да вземе със себе си ъ… машината на времето на Синклер. Тя е безценна, от една страна. От друга, изглежда се е опитал да я настрои, така че да има алиби. Което означава, че е знаел за нея, преди да дойде тук. — Премислях всичко това. — Да речем, че се е подсигурил да има свидетели къде е бил няколко часа преди да се появи тук. Убил е Синклер в рамките на… да го кръстим генератора. Включил го е. Решил е, че часовникът на Синклер ще му каже колко време е спечелил. После би могъл да върне часовника назад и да си тръгне с генератора. Нямаше начин полицията да успее да определи кога е бил убит.

— Да. Обаче не го е сторил.

— На ключа виси онази корда. Трябва да го е включил от външната страна на полето… навярно защото не е искал да седи с трупа цели шест часа. Ако се бе опитал да излезе извън полето след включването му, би си блъснал носа. Да се излезе от полето към нормалното време е като да се мине през стена. Така че го е изключил, отдалечил се е извън обсега и е използвал онази найлонова корда, за да го включи отново. Може би е допуснал същата грешка като Валпредо — помислил е, че ще успее да влезе обратно в полето и тогава да го изключи.

Ордас кимна доволно.

— Точно така. За него — или за нея — е било много важно да го направи. Иначе не би имал нито алиби, нито печалба. Ако е продължавал да се опитва да проникне в полето…

— Да, би могъл да изгуби ръката си заради гангрена. Щеше да е удобно за нас, нали? Лесно щяхме да го открием. Но виж какво, Хулио, на момичето би му се случило същото, ако се е опитало да помогне на Синклер. Може да не е бил толкова очевидно мъртъв, когато тя се е прибрала.

— Възможно е дори да е бил жив — отбеляза Ордас.

Вдигнах рамене.

— Според фактите тя се е прибрала в един и десет със собствената си кола, която е все още на покрива. Монтирани са камери, които да следят площадката за кацане и покрития паркинг. Системата за сигурност на д-р Синклер е била доста добра. Снощи е пристигнало единствено момичето. Никой не си е тръгнал.

— Имаш предвид от покрива.

— Тези апартаменти, Джил, могат да бъдат напуснати само по два начина. Единият е през покрива, а другият — с асансьор през фоайето. Когато пристигнахме, асансьорът стоеше на този етаж и беше изключен. От никъде другаде в сградата не може да се включи управлението му.

— Значи някой би могъл да дойде дотук с него и после да го изключи… или може Синклер да го е изключил, преди да го убият… Схващам идеята ти. Както и да е станало, убиецът трябва да е все още тук. — Замислих се върху това, но заключението не ми хареса. — Не, нещо не се връзва. Как може да е била толкова умна, че да си подготви подобно алиби, а после да се затвори с трупа?

Ордас вдигна рамене.

— Блокирала е асансьора, преди да убие чичо си. Не е искала да я обезпокоят. Навярно това звучи разумно. След като ръката й е пострадала, трябва доста да е бързала да стигне до автодоктора.

Една от червените светлинки стана зелена. Зарадвах се. Момичето не приличаше на убиец.

— Когато спи, никой не прилича на убиец — измърморих под нос.

— Така е. Но тя се намира там, където би трябвало да бъде убиецът. Колко жалко. — Последното го каза на испански.

Върнахме се във всекидневната. Обадих се в Щаба на РАМО и поисках да пратят камион.

Апаратът не бе докоснат. Докато чакахме, взех камера на заем от Валпредо и заснех обстановката такава, каквато си беше. Разположението на елементите един спрямо друг можеше да е от значение.

Лабораторните специалисти лазеха по кафявата трева като използваха аерозолен спрей, за да накарат отпечатъците от пръсти да побелеят, а дребните капчици кръв да светнат в яркожълто. Върху апарата откриха множество отпечатъци, но абсолютно никакви върху ръжена. В тревата имаше жълта локва — на мястото, където бе лежала главата на мумията, — а оттам дълга следа като от охлюв, свършваща в края на ръжена. Изглежда някой се бе опитал да го измъкне от полето след падането му на пода.