Лари Нивън: РАМО

Вторият генератор бе тук някъде. В стената ли? Ключът изглежда бе вграден неотдавна, установих едва сега, след като го разгледах отблизо. Да предположим, че от другата страна имаше килер, а в него бе генераторът. Петърфи трябва да е пробил дупка в стената и да е монтирал ключа. Сигурно, какво друго е можел да прави през шестте месеца свободно време?

Нямаше смисъл да викам за помощ. Звукоизолацията на Петърфи беше свръхмодерна. А ако не го пуснех, след няколко минути той щеше да умре от жажда.

Кракът на Петърфи се насочи към брадичката ми. Залегнах и ръбът на подметката му за малко не ми откъсна ухото. Претърколих се напред навреме, за да хвана глезена му. Суматохата във виолетовото поле се засили и другият му крак бясно изскочи извън полето. Твърде много противоречащи си нервни импулси се подаваха на мускулите. Кракът се отпусна като нещо умиращо. Ако не го пуснех, щеше да се счупи на десетина места.

Той бутна масичката. Не я видях да пада, но изведнъж се оказа легнала на една страна. Горната й част, заедно с чекмеджето, трябва да са били извън полето. Прожекторът лежеше на сантиметри от махащата виолетова ръка.

Добре. Не можеше да стигне чекмеджето — ръката му нямаше да получава съгласувани сигнали, ако излезеше от полето. Можех да пусна глезена му. Щеше да изключи сам полето, когато ожаднееше достатъчно.

А ако не го пуснех, щеше да умре вътре в него.

Беше като да се бориш с една ръка с делфин. Продължавах все пак да го държа и търсех грешка в разсъжденията си. Свободният крак на Петърфи изглежда бе счупен поне на две места… Тъкмо щях да го пусна, когато някои факти най-после се свързаха в главата ми.

Лица с овъглени кости ми се хилеха подигравателно.

Мозъкът към ръката: ДРЪЖ! Не разбираш ли? Опитва се да докопа прожектора!

Продължих да държа.

Петърфи престана да се мята. Лежеше на една страна, а лицето и ръцете му светеха в синьо. Опитвах се да разбера дали не се преструва, когато синьото сияние на лицето му бавно се стопи.

Пуснах ги да влязат. Огледаха всичко. Валпредо отиде да търси прът, за да стигне ключа.

— Необходимо ли беше да го убиваш? — запита Ордас.

Посочих прожектора. Той не ме разбра.

— Бях прекалено сигурен в себе си — казах аз. — Не биваше да влизам сам. Той вече е убил двама души с този прожектор. Органоборсаджиите, които са му присадили новата ръка. Не е искал да проговорят, затова е изгорил лицата им, а после ги е захвърлил на една плъзгаща се пътека. Навярно ги е вързал към генератора и после е използвал кордата, за да дръпне ключа. При включено поле цялата машинария не би тежала повече от един-два килограма.

— С прожектор ли? — замисли се Ордас. — Разбира се. Той би излъчвал петстотин пъти по-силна светлина. Добре, че си се сетил навреме.

— Е, аз убивам повече време от теб в четене на разни научнофантастични щуротии.

— И хубаво, че го правиш — каза Ордас.

© 1975 Лари Нивън

© 1992 Емануел Икономов, превод от английски

Larry Niven

ARM, 1975

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Публикация:

СМЪРТ В ЕКСТАЗ: ТРИ ФАНТАСТИЧНО-КРИМИНИ ПОВЕСТИ ЗА ДЖИЛ РЪКАТА. 1992. Изд. Панорама, София. Сборник повести. Превод: от англ. Емануел ИКОНОМОВ [The Long Arm of Gil Hamilton, Larry NIVEN]. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 20 000 бр. Страници: 192. Цена: 15.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/542]

Последна редакция: 2006-08-10 20:40:04