Лари Нивън - РАМО

Обърнах на снимките на целите тела. Изглеждаха в добро състояние. Не бяха особено отпуснати. Донор не се взима, като му се слагат белезници — използва се пистолет с иглички. Но все пак ви трябват мускули, за да вдигнете тялото и да го пренесете в колата си, и то трябва да го сторите възможно най-бързо. Хм…

Някой почука на вратата ми.

— Влез! — викнах аз.

Влезе Дрю Портър. Едрото му високо тяло запълни кабинета ми, и се движеше с гъвкава походка, която трябва да бе научил на борда.

— Г-н Хамилтън? Бих искал да поговоря с вас.

— Добре. За какво?

Сякаш не знаеше къде да дене ръцете си. Изглеждаше мрачно решителен.

— Вие сте РАМО — рече той. — На практика не разследвате убийството на чичо Рей. Така ли?

— Точно така. Нас ни интересува генераторът. Кафе?

— Да, благодаря. Но знаете всичко за убийството. Помислих си, че ще е добре да поговоря с вас, да изясня някои от собствените си хипотези.

— Слушам ви. — Налях две кафета.

— Ордас мисли, че Джанис го е извършила, нали?

— Възможно е. Не мога да чета мислите на Ордас. Изглежда обаче, че нещата се свеждат до две ясно очертани групи от възможни убийци. Джанис и всички останали. Ето ви кафето.

— Джанис не го е направила. — Той взе чашата от ръката ми, отпи малко, остави я на бюрото ми и я забрави.

— Джанис и X — заявих аз. — Но X няма как да си е тръгнал. На практика X не би могъл да си тръгне, дори да е взел апарата, заради който е дошъл. А все още не знаем защо просто не е използвал асансьора.

Той се намръщи, докато обмисляше това.

— Да приемем, че е имало как да си отиде — каза той. — Искал е да вземе апарата, трябва да го е искал, защото се е опитал да го използва, за да си стъкми алиби. Но дори да не е могъл да вземе апарата, пак би използвал алтернативния си начин за излизане.

— Защо?

— За да остави топката у Джанис, ако е разбрал, че се прибира. Ако не е разбрал, за да пробута на полицията загадката на затворената стая.

— Загадките на затворените стаи са хубави за развлечение, но никога не съм чувал да е срещана такава в действителност. В разказите те стават обикновено по случайност. — Махнах с ръка, за да спра възражението му. — Няма значение. Добре спорите. Какъв е обаче алтернативният му път за бягство?

Портър не отговори.

— Бихте ли се съгласили все пак да разгледате случая с Джанис Синклер?

— Тя е единствената, която би могла да го направи — отвърна горчиво той. — Но не е. Тя не би могла да убие никого, особено по този хладнокръвен, предварително обмислен начин с нагласено алиби и едно чудато устройство в центъра на нещата. Вижте, този апарат е твърде сложен за Джанис.

— Да, тя не е такъв тип. Но — без да искам да ви засегна — вие сте.

Това го накара да се усмихне.

— Аз ли? Е, може и да съм. Но защо ще го правя?

— Влюбен сте в нея. Мисля, че за нея бихте направили всичко. Освен това може да ви е поблазнила и мисълта да планирате едно идеално убийство. Както и заради парите.

— Имате странно виждане за идеалното убийство.

— Да речем, че съм бил тактичен.

Той се засмя.

— Добре. Да кажем, че подготвя убийството от любов към Джанис. По дяволите, ако тя можеше да изпитва такава омраза, аз не бих я обичал! Защо ще иска да убие чичо Рей?

Поколебах се дали да му го съобщя. Реших да.

— Знаете ли нещо за разрешителното на Едуард Синклер?

— Да, Джанис ми спомена нещо за… — Той не довърши.

— Какво точно ви разправи?

— Не е нужно да го казвам.

Това навярно бе разумно.

— Добре — рекох. — Нека да приемем само като хипотеза, че този, който е разработил математическия апарат за новите товарни компресороботи, е Реймънд Синклер, а на Едуард е била приписана заслугата за това, със съгласието на Реймънд. Вероятно самата идея е била на Реймънд. Как би приел това Едуард?

— Мисля, че би бил благодарен цял живот — отговори Портър. — Джанис казва, че е.

— Може би. Но хората са странни, нали? Да си благодарен цели петдесет години те изнервя. Чувството не е естествено.

— Много сте млад, за да сте толкова циничен — рече Портър със съжаление.

— Опитвам се да разглеждам случая като прокурор. Ако братята са се виждали твърде често, Едуард навярно е започнал да се чувства притеснен в присъствието на Реймънд. Трудно се е отпуснал пред него. Слуховете не са помогнали… о, да, има слухове. Казаха ми, че Едуард не би могъл да развие тези уравнения, защото нямал такива способности. Ако подобен слух стигне до Едуард, как ще реагира той? Може да започне дори да отбягва брат си. Тогава Рей може да припомни на брат си Едуард колко много му е задължен… и да дойде целувката на смъртта.