Лари Нивън - РАМО

— Или по-големи групи.

— Мисля… че това е привичка единствено на хората. — Той ме погледна косо. — Не би шпионирал хора, нали? Или не би трябвало да питам?

— Онова отношение петстотин към едно. То постоянно ли е?

Бера се върна в реалния свят.

— Не знаем. Теорията ни не отговаря съвсем на машинарията, към която трябва да пасне. Ужасно ми се искаше да разполагахме с бележките на Синклер.

— Трябваше да изпратиш там програмист…

— Той вече си дойде — отвърна язвително Бера. — Клейтън Улф. Клей каза, че цялата памет на компютъра на Синклер е била изтрита, още преди да стигне там. Не знам дали да му вярвам или не. Синклер беше потайно копеле, нали?

— Да. Достатъчна е била една погрешна стъпка от страна на Клей, за да изтрие компютърът всичко. Но той разправя друго, така ли?

— Твърди, че паметта на компютъра била празна, мозък на новородено, готово да се учи. Джил, възможно ли е този, който е убил Синклер, да е изтрил всичко?

— Сигурно, защо не? Това, което не е могъл да направи, е останало. — Обясних му проблема донякъде. — Дори е по-лошо, защото е мислил да избяга с апарата, както Ордас продължава да вярва. Смятам, че планът му може да е бил да закара генератора на покрива и да скочи заедно с него. Нямало е обаче да се получи. Щял е да се движи петстотин пъти по-бързо и да загине.

— Това, че е загубил апарата, навярно е спасило живота му.

— Но как се е измъкнал?

Бера се присмя на отчаянието ми.

— Не може ли да е била племенницата му?

— Разбира се, тя е могла да убие чичо си заради парите. Но не виждам защо ще изтрива паметта на компютъра. Освен ако…

— Какво?

— Може би… Няма значение. — Пропускал ли е Бера някога този лов на хора? Все още не можех да го обсъждам, не знаех достатъчно. — Разкажи ми друго за апарата. Можеш ли да променяш отношението петстотин към едно?

Той вдигна рамене.

— Опитахме се да свържем още батерии. Смятахме, че така ще можем да увеличи силата на полето. Но не се оказахме прави — просто границите малко се поразшириха. А ако откачим дори една от батериите, полето се изключва напълно. Така че отношението изглежда е постоянно, в което сигурно са намесени неща на квантово ниво. Ще го разберем по-добре, когато построим новия апарат.

— Как така?

— Е, има много въпроси, на които е хубаво да се отговори — каза Бера. — Какво ще стане, когато се пресекат полетата на два генератора? Може би ще се допълнят, а може би — не. Онзи квантов ефект… А какво ще се получи, ако генераторите са точно един до друг и всеки от тях работи в ускореното от другия време? Скоростта на светлината ще може да се забави до няколко метра в секунда. Свиваш юмрук и ръката ти става по-къса!

— На това му се вика номер, наистина.

— Само че опасен. Най-добре ще е да го изпробваме на луната!

— Не виждам защо.

— Слушай, когато работи един апарат, инфрачервената светлина става виолетова. А ако два апарата взаимно си подсилват мощността, каква ли радиация ще излъчват? Всичко от рентгенови лъчи до частици антиматерия.

— Доста скъп начин за правене на бомба.

— Да, но бомба, която би могъл да използваш отново и отново.

Засмях се.

— Намерили сме ти експерт — рекох аз. — Може да минеш и без записите на Синклер. Бернат Петърфи казва, че е работил със Синклер. Може и да лъже — по-вероятно е да е работил за него по договор, — но най-малкото знае как действа апарата.

Бера изглежда се зарадва. Записа си адреса на Петърфи. Оставих го в лабораторията да играе с новата си играчка.

Досието от градската морга лежеше отворено на бюрото ми и ме чакаше от сутринта. Два трупа ме гледаха през очните си дупки в почернялата кост. Но не обвиняваха. Бяха търпеливи. Можеха да почакат.

Компютърът бе обработил заявката ми за търсене по образец. Въоръжих се с чаша кафе и започнах да разлиствам дебелия топ на разпечатката. Когато откриех какво бе обгорило двете човешки лица, щях почти да знам и кой го е направил. Ако намериш средството, откриваш и убиеца. А средството трябваше да е уникално или почти такова.

Лазери, лазери — повече от половината предположения на машината изглежда бяха за лазери. Невероятно бе по какъв начин лазерите сякаш се бяха размножили и мутирали навред из промишлеността на хората. Лазерен радар. Лазерна насочваща система за тунелна машина. Някои от предложените модели очевидно бяха неприложими… а един от тях бе твърде подходящ.

Стандартният ловен лазер стреля на импулси. Но може да се модифицира за доста по-дълъг импулс или дори за непрекъснато излъчване.