Лари Нивън - РАМО

— Просто опипвам почвата — отвърнах аз.

— Е… както и да е. Не ми е известно дали Рей е знаел или не. Никога не е повдигал въпроса, но и никога не ме е задявал като жена, а преди да ме наеме, трябва да ме е проучил. Освен това, да ви кажа, Лари не знае. Ще съм ви благодарна, ако не го изтървете пред него.

— Добре.

— Виждате ли, той има деца от първата си жена. Аз не го лишавам от деца… Навярно се омъжи за мен, защото можех донякъде… да разбирам по мъжки нещата. Може би. Но той не го знае и не искам да знае. Не съм сигурна дали би се разсмял или би ме убил.

Помолих Валпредо да ме остави в Щаба на РАМО.

Онзи странен апарат действително не ми дава мира, Джил…

И наистина не би трябвало, Хулио. Полицията на Лос Анджелес не е обучена да разследва убийства на фона на кошмарите на луди учени.

Приемах, че Джанис не бе подходящият тип. Не и за такова убийство.

Но Андрю Портър беше точно този тип, който би измислил идеалното убийство в случая с генератора на Синклер, просто като умствено упражнение. Възможно бе да я е направлявал, за да го извърши, дори можеше да е бил там и да е използвал асансьора, преди тя да го блокира. Това бе единственото нещо, което е забравил да й каже — да не изключва асансьора.

Или: представил й е картината на едно идеално убийство, чисто и просто като ребус, без изобщо да предполага, че тя ще го извърши — и то слабо.

Или: единият от двамата е убил чичото на Джанис в пристъп на възбуда. Рекъл им е нещо, неизвестно какво, което някой от тях не е могъл да понесе. Но апаратът е бил там, във всекидневната, а Ендрю е прегърнал Джанис с голямата си ръка и е казал: Почакай, не прави нищо засега, нека помислим…

Да приемем, че някоя от тези хипотези отговаря на случилото се в действителност — и прокурорът може да се побърка, за да я докаже. Ще изтъкне, че никой убиец не би могъл да напусне местопрестъплението без помощта на Джанис Синклер, и следователно… Какво обаче щеше да каже за онова светещо устройство, за онази машина на времето, построена от жертвата? Възможно ли бе тя да е извела убиеца от напълно затворената стая? Откъде можеше един съдия да знае на какво е способна?

Е, добре, възможно ли бе?

Бера можеше и да знае.

Апаратът работеше. Забелязах бледия виолетов блясък, щом влязох в лабораторията, както и някаква трептяща светлина… после устройството изключи и изведнъж до него застана Джексън Бера — усмихнат, мълчалив, чакащ. Не възнамерявах да развалям настроението му.

— Е? — рекох аз. — Наистина ли е междузвезден двигател?

— Да!

Топло чувство постепенно обзе цялото ми тяло.

— Добре — казах.

— Създава нискоинерционно поле — обясни Бера. — Телата в него губят голяма част от инерцията си… не масата си, а само съпротивлението си към движение. Отношението е около петстотин към едно. Преходът е остър като бръснач. Смятаме, че има нещо на квантово ниво.

— Аха. Полето не влияе директно на времето, така ли?

— Не, то… Не бива да го казвам. Кой, по дяволите, знае какво представлява времето в действителност? Полето оказва влияние на химическите и ядрените реакции, на освобождаването на всякакъв вид енергия… но не влияе на скоростта на светлината. Знаеш ли, доста е проблематично да се измери с надеждни инструменти скоростта на светлината при шестстотин километра в секунда.

Проклятие. Донякъде се бях надявал, че е двигател за свръхсветлинни скорости.

— Разбрахте ли от какво се предизвиква синьото лъчение? — попитах аз.

Бера се засмя.

— Наблюдавай.

Беше измайсторил телеуправление, с което да включва апарата. Натисна лостчето, после запали клечка кибрит и я хвърли към синьото сияние. Когато клечката пресече невидимата бариера, за по-малко от миг тя проблясна във виолетово и бяло. Мигнах. Приличаше на светкавица за снимане.

— О, разбира се — възкликнах. — Машинарията е гореща.

— Правилно. Синята светлина е просто инфрачервената радиация, която се измества към виолетово, когато навлиза в нормалното време.

Нямаше нужда Бера да ми го казва. Смутен, смених темата.

— Но ти каза, че е междузвезден двигател.

— Да. Има обаче недостатъци — отвърна Бера. — Все пак не можем да изградим поле около целия космически кораб. Екипажът ще си помисли, че е забавена скоростта на светлината, но какво от това? Пък и една гемия не може да се приближи толкова до светлинната скорост. Ще спестят малко време от пътуването, но ще трябва да го изживеят петстотин пъти по-бързо.

— Ами ако в полето се поставят само резервоарите с гориво?