Лари Нивън - РАМО

Нещо почука по задната врата на съзнанието ми. Преместих поглед от тебеширените черти към отворения асансьор, обратно към тебешира… и една трета от ребуса си дойде на мястото.

Толкова беше просто. Търсехме У1… а аз имах много добра представа кой бе той.

Ордас ме питаше нещо.

— Как стана така, че г-н Портър е заедно с теб?

— Той дойде в кабинета ми. Говорехме за хипотетичния убиец… — леко понижих глас. — За убиец, различен от Джанис.

— Чудесно. Обсъдихте ли как трябва да се е измъкнал?

— Още не. Моля те обаче да се включиш в играта с мен. Приеми, че е имало начин.

Портър и Джанис се присъединиха към нас прегърнати.

— Добре. Допускаме, че е имало начин да се излезе. Той импровизирал ли го е? И защо не е използвал асансьора?

— Трябва да го е имал предвид, когато е пристигнал тук. Не е използвал асансьора, защото е възнамерявал да вземе апарата, а той не се е побрал.

Всички се вгледаха в тебеширените очертания на генератора. Толкова беше просто.

— Да! — рече Портър. — След което въпреки всичко го е използвал и ни е оставил пред загадката на затворената стая!

— Може би там му е била грешката — обади се мрачно Ордас. — Когато разберем начина, по който се е измъкнал, ще можем да определим и кой единствено е бил в състояние да го използва. Но ние, разбира се, дори не знаем дали съществува такъв начин.

Реших да променя темата.

— Идентифицирахте ли всички от списъка на асансьора?

Валпредо извади спиралния си бележник и го прелисти до имената на онези, на които е било разрешено да ползват асансьора на Синклер. Показа го на Портър.

— Виждали ли сте този списък?

Портър го разгледа.

— Не съм, но предполагам за какво е. Да видим… Ханс Друкър бе любовникът на Джанис, преди да се появя аз. Все още се виждаме с него. В действителност и той бе снощи на онази забава у Рандол.

— Спал е на килима у Рандол снощи — съобщи Валпредо. — Той и още четирима. Едно от най-добрите алибита.

— О, Ханс не би имал нищо общо с това! — възкликна Джанис.

Самата мисъл я ужаси. Портър продължаваше да изучава имената.

— Вече сте наясно за повечето хора от списъка. Берта Хол и Мюриел Сандъски бяха приятелки на чичо Рей. Берта ходи на туристически походи с него.

— Тях също ги разпитахме — обърна се към мен Валпредо. — Може да чуете записите, ако желаете.

— Не, просто ми кажете същественото. Аз вече знам кой е убиецът.

На това мое изказване Ордас повдигна вежди, а Джанис рече:

— А, хубаво! Кой е?

Отговорих на въпроса й с тайнствена усмивка. Никой не можеше да ме обвини, че лъжа.

— Мюриел Сандъски живее в Англия почти от година — обясни Валпредо. — Омъжена. Не е виждала Синклер от години. Висока и красива червенокоса дама.

— Едно време бе хлътнала по чичо Рей — каза Джанис. — Както и той по нея. Мисля, че при него продължи по-дълго.

— Берта Хол е нещо съвсем друго — продължи Валпредо. — На възрастта на Синклер е и е в добра форма. Жилава е. Казва, че когато Синклер излизал на финалната отсечка на проекта, зарязвал всичко: приятели, обществен живот, тренировки. После се обаждал на Берта и отивали на поход в планината, за да влезе във форма. Преди два дена й се е обадил и са се уговорили за следващия понеделник.

— Алиби? — запитах аз.

— Никакво.

— Ама че работа! — обади се Джанис възмутено. — Познавам Берта от ей-такава! Ако знаете кой е убил чичо Рей, защо просто не го кажете?

— Наистина знам кой може да е от този списък, ако се приемат известни предположения. Не знам обаче как се е измъкнал или как е мислил да го направи, нито дали можем да го докажем. Не мога да обвиня никого сега. За голямо съжаление не е загубил ръката си, докато се е протягал за онзи ръжен.

Портър изглеждаше разочарован. Както и Джанис.

— Не бихте искали да ви изправят в съда — рече деликатно Ордас. — А какво ще кажете по въпроса за апарата на Синклер?

— Безинерционен двигател или нещо подобно. Като се забавя инерцията, се ускорява времето. Бера вече е научил доста за него, но ще му трябва време, преди да може на практика…

— Какво искате да кажете? — попита Ордас, след като млъкнах.

— Синклер е бил завършил проклетия си апарат.

— Разбира се, че беше го завършил — отвърна Портър. — Иначе нямаше да ни го покаже.

— Или да се обади на Берта да ходят на екскурзия. Нито да разпространява слухове какво е направил. Да. Убиецът сигурно е знаел всичко, което е можело да се научи за този апарат. Измамиха те, Хулио. Генераторът е най-важен. А копелето си е повредило ръката и това можем да го докажем.