Снежана Неделчева - Звездата Аиел

„Площта тук е толкова малка, че разполагане е пресилена дума“ — каза Ишанг.

Синд вече различаваше индивидуалните особености на излъчените мисли на всеки от спътниците си, характерни като гласовете им. Положително и те усещаха същото.

„Тогава просто да приседнем, където и да е.“ — Азман седна с кръстосани крака и отвори някаква клетка от дълбините на съзнанието си.

— Дошъл е един човек, деца — каза сенаторът Лот. — Иска да ви види и да ви даде лично подаръците, които е донесъл.

— Кой е той, татко? — осемгодишната Лифи спря играта си.

Дистанционно управляемата кукла, която се къпеше в миниатюрната вана в миниатюрната си къща, престана да се плиска с вода и застина с протегнати ръце и ококорени очи.

— Не го познавате, а да си призная и аз го виждам за пръв път. Той е от Арат, голямото селище на Необвързаните.

— Аха, значи е от диваците, които живеят в колиби, а не в къщи като нас, и са глупави и мръсни — мъдро заключи Лифи.

— Може и така да се възприеме на твоята възраст, но в негово присъствие не трябва да споменаваш нищо подобно — усмихна се Лот. — Той е много уважаван и известен там, откъдето е дошъл.

— Но не е по-известен от теб, нали?

В очите на момиченцето баща му бе най-великата и значителна личност в целия свят. Още беше рано да разбива илюзиите й.

— За Необвързаните той е това, което съм аз за Федерация Каскот. А може би и повече — прибави Лот полугласно. — Нали не искате посетителят да си помисли, че децата ми са невъзпитани? Оставихме го да чака твърде дълго.

— Хайде, Тарик, не чуваш ли, че татко ни вика? Остави това нещо и не бъди невъзпитан — каза Лифи с назидателен тон, приближи се до братчето си и смъкна видеошлема от главата му.

Шестгодишното момченце не се възпротиви, а я погледна добродушно. От пръв поглед си личеше, че е мило и разбрано дете.

— Къде ще ходим? — попита то с обезоръжаваща усмивка.

— Май не си чул това, за което говорихме досега? — сенаторът протегна ръка и разроши косата му. — Дошъл е гост и ви носи подаръци. На мен ми е интересно какви са те, а на теб?

— Той е истински малък глупак! — Лифи смръщена захвърли шлема настрани, след като беше надзърнала в него. — Татко, Тарик непрекъснато гледа записи на приказки!

— Никой не е забранявал приказките, доколкото знам даже е препоръчително децата да ги гледат — засмя се бащата. — Ти също ги обичаш, струва ми се, нищо че си по-голяма от него.

— Но той не гледа приказки, не ги слуша , той ги чете ! Никое дете не прави това и ако разберат, ще му се подиграват. Ще го наричат буквояден червей, яйцеглав и какво ли още не. Не искам да ми се присмиват, защото имам брат идиот! — момиченцето почти се беше разплакало от възмущение.

— Няма да го направят — кротко отговори Тарик с виновен вид. — Тайса никога не би ме нарекла така, нито ще ни се подиграва.

— Тайса е откачена като теб и родителите й са обикновени работници от поддръжката. Аз имах предвид нормалните деца.

— Съжалявам, че те разстроих толкова. Няма никога да правя това, когато твоите приятели са на гости у нас, обещавам ти — въпреки изсипаните върху него обиди, Тарик не беше сърдит, а се опитваше с всички сили да я успокои.

— Престани веднага, Лифи! — сенаторът я погледна строго. — Тарик просто е изключително умен, много по-умен от всички деца, които познаваш. Те дори не могат да разберат това. А и кога съм казвал, че хората от службата за техническа поддръжка на Гриав са по-долно качество от нас?

— Ти не, но всички останали го мислят и говорят — Лифи стоеше упорито нацупена.

— Сега се сдобрете, усмихнете се и да вървим в гостната — сенаторът отвори вратата и ги избута навън.

Раздърпаният брадясал мъж, който ги чакаше, беше според Лифи дори под категорията на родителите на Тайса и тя се вкисна още повече, но на Тарик той се стори необикновен. В гласа на сенатора Лот, докато разговаряше с него, се долавяха колебание и притеснение. Момчето имаше развит усет и веднага разбра, че гостът не е ни най-малко незначителен, щом нарушаваше самоувереността на властния му баща.

— Вашата майка беше от Необвързаните, дъщеря на рода, от който съм и аз — човекът бавно развързваше мръсния и опърпан вързоп, сложен пред него.

Лифи го наблюдаваше с погнуса, отвратена от внезапното разкритие, че майка им, която беше починала, преди тя да си изгради ясен спомен за нея, може да е била недодялана като този отблъскващ човек. Лот никога не беше им говорил за това и в момента тя почти се сърдеше на баща си.