Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Изключително сложна хипотеза.

— Дори и да не става точно така, теорията ми е възможна. Кантайрофексът може би даже не се намира на Франар. Преди малко ми хрумна нещо, но за съжаление не успях да уловя мисълта.

— Защо не ни каза досега за своите способности? — попита Азман, който беше следил разговора им, без да се намесва.

— По много причини, най-важната между които беше, че не съм съвсем готов. Вече няма защо да се крия от вас, чувствам се достатъчно силен.

Той се обърна с лице към пропастта и се втренчи в края на скалната площадка над нея. Ръбът започна да се топи и да изчезва. Натрупаният тънък слой пръст и ситни камъчета се хлъзгаше в отварящите се празнини и се сриваше надолу. С известно закъснение оттам долиташе трополенето му на голяма дълбочина и приглушено ехо.

— Мисля, че и аз мога това — Тарасу застана до него и в назъбената линия, с която сега завършваше площадката, се появи огромна, сякаш изгризана дупка. — Не е особено трудно.

До първата започна да се оформя втора, още по-голяма.

— Престанете веднага! — Азман се бе изправил, толкова развълнуван, че дори не усети как заговори на глас.

Погледът му се насочи към грозно назъбената ивица и всичко спря. Скалата изскърца, сякаш подложена на страхотно напрежение, и остана в този си вид. Вдигнатият прах започна бавно да се сляга. Ишанг постоя вторачен там още малко и се дръпна назад.

— Добре де — арогантността му не беше намаляла. — Съумяваш да противодействаш на силите и на двама ни засега. Не е време за състезания, отказвам се.

— А пък аз чувствам… — почти бяха забравили Синд. — Това може да се оправи.

Той затвори очи и краят на площадката започна да възвръща първоначалната си форма, като че ли растеше нещо живо.

— Добре ли е сега?

— Не беше точно така, убягват ти подробностите — Тарасу също затвори очи.

Няколко вдлъбнатини и назъбени крайща допълниха картината.

— Събрали сме се страхотна компания от изроди по волята на боговете — каза тя. — Питам се, докъде ще стигнем.

Слънцето вече залязваше и от бездната започнаха да се надигат влажни изпарения, а облачната пелена около върха се спусна по-ниско.

— Вече не ви виждам и едва усещам къде сте — мисълта на Синд достигна до тях съвсем слаба и приглушена.

Непрозрачната мъгла наоколо се сгъстяваше. Никой не му отговори и Синд се принуди да извика.

— Тук ли сте? Обадете се!

Тръгна опипом с разперени ръце, като преместваше внимателно и бавно краката си един след друг. Обходи цялата площадка, но не откри никого. Като че ли беше останал сам и дори не забелязваше светлината на Арката. Добра се до сигурната каменна стена и се сви там, вече не го интересуваше почти нищо. В обгърналата го безмълвна непрогледност започна да се унася и не усети кога беше заспал, но изведнъж се намери заедно с Ишанг на място, което познаваше добре — в покоите на Харамон. Стояха един до друг в неголямата зала, където обикновено разговаряше с Кантайрофекса в миналото, но сега него го нямаше. Бяха само те двамата и Синд внезапно се усъмни, че това е просто сън.

— Дори и в халюцинациите си не бих пожелал да си ми спътник — каза той.

— Аз също — отговори хораят, — но съм сигурен, че този сън е мой, а не твой.

— Би трябвало да се намирам на Сабха, обаче присъствието ми тук изглежда съвсем реално.

— Не си струва да разискваме това — Ишанг го погледна втренчено. — След като сме в двореца, наяве или насън, хайде да потърсим скривалището на Императора. Имаме да разчистваме доста сметки с него. Няма да загубим нищо, независимо кой кого сънува.

— Той заслужава да го убием, но така няма да върнем нищо от онова, което ни е отнел. Смъртта му едва ли ще ме направи радостен.

— Мислиш ли, че ме интересува какво точно ми е отнел? Аз дори не го познавах и на мен е направил по-скоро добро — Ишанг се усмихна. — Заради него попаднах на Кин и станах хорай.

— За какво ти е тогава?

— Не би ли искал да станеш Кантайрофекс? Цялата Империя да бъде в краката ти? Двамата с теб можем да осъществим това и ще бъде справедливо. Харамон е обградил личността си с толкова тайни, че те ще се обърнат против него. След като го премахнем, ще унищожим робота и цялата сложна система, а ти ще изкопираш външността му. За това те бива, без всякакво съмнение ще заемеш неговото място, а аз ще остана довереният ти кенселастър Синд Натх. Справих се преди с тази роля чудесно, а това беше само началото. Никой няма да разбере подмяната.

— Тази картина, която описваш, е безсмислена, защото доколкото зависи от мен, Иперия няма да има — твърдо каза Синд.