Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Какво мислиш да направиш?

— Ще ликвидирам база-1, ако потрябва и целия Сизаор. Никой не е в състояние да ме разубеди.

— Ти си луд! Сега мислиш така, но когато застанеш начело на Империята, ще си промениш мнението. Ела с мен да открием Харамон.

Синд го последва. Всички стаи, които обходиха, бяха празни.

— Беше ми хрумнало нещо, но го забравих — Ишанг спря и се замисли. — Тук ще намерим в най-добрия случай заместника му, а това не решава нищо. Ти самият къде би се скрил?

— В някое тайно, охранявано от автоматични системи помещение, но това не ми изглежда възможно. Практически той трябва почти да не го напуска, преобладаващата част от времето си да прекарва там. За да издържи психически на тези ограничения, трябва да е принуден да го направи — да е обездвижен и без това, например парализиран. Дорн би го установил веднага по резултатите от прегледите, щеше да разбере, че човекът отсреща има някои симптоматично увредени органи.

— Точно това ме притесняваше! — възкликна Ишанг. — Най-трудно е да се излъже Дорн, тук е ключовият момент. За да не се разкрие измамата, би трябвало лекарят да е негов съучастник, но като такъв той е невероятно опасен. Значи… Императорът е Дорн!

— Какво? — Синд замря на място.

— Съвсем логично е. Личният лекар на Харамон ходи навсякъде и вижда всичко, от него не се страхуват никак. Дори аз миналия път го сметнах за напълно безопасен, той е невероятно добър артист. Гениално и просто.

— Вече съм сигурен, че си прав, но това изобщо не е сън. Ние с теб наистина се намираме тук! Такава догадка никога не е съществувала в мен, за да мога сега да си я представя като твоя идея. Или пък…

— Стига си се впускал в безплодни разсъждения, следвай нишката на събитията — прекъсна го Ишанг. — Трябва да го спипаме бързо в неговите лаборатории. И защо всъщност ходим? Припомни си уменията, които получихме след шести кръг. Ти си по-запознат от мен с плана на сградата, представи си пътя дотам и се прехвърли, а аз ще те следвам.

Синд се съсредоточи и насочи мислите си към царството на лекаря — два етажа под тях и няколко зали встрани. Плътността на въздуха като че ли се промени и той се превърна във водна стена, която трябваше да се преодолее. Синд се движеше през редуващи се пространства с различен вид и състав, докато накрая с ужас разпозна в някои от тях стените между помещенията. Това беше първият път, когато прилагаше на практика преместването на тялото си в пространството. Той потрепера, като си представи, че силите могат да му изневерят и да остане за вечни времена разпръснат в междуатомните пространства на камъните, през които преминаваше в момента. Усещането за усилено съпротивление на пространството около него изчезна и той се озова в коридора към личните помещения на лекаря. Ишанг застана до него.

— Там е, зад заключената врата с кодиран отварящ блок — каза Ишанг. — Ще минем едновременно през нея, бъди нащрек.

Второто прехвърляне беше по-лесно и бързо. Синд никога не бе влизал в жилището на Дорн, затова просто се насочи навътре в произволно избрана посока, като внимаваше само да не излезе на място, заето от друг материален обект. Ръководеше се от откъслечните мисли на лекаря, които долови съвсем ясно, когато се настрои на неговата вълна. Той наистина беше Императорът и в момента спеше, но в нехармоничните излъчвания на съзнанието му имаше нещо необичайно. Излязоха в луксозно обзаведената спалня, преди Синд да осмисли доловеното.

— Харамон е нещо като нас — достигна до него откъм Ишанг. — Той е бил на Сабха и е станал вед. Трябва да го нападнем, преди да се е събудил.

— Ако го убия сега, когато е беззащитен, значи съм същият като него — възпротиви се Синд. — Това не е правилно.

— А правилно ли е било, че те е разигравал повече от двадесет години и ти е объркал живота?

— Нищо не ме оправдава да постъпя по същия начин.

— Сега е в ръцете ти, унищожи го и Империята е наша, после ще решим какво да правим с нея. Побързай, защото вече е почти буден!

— Не! — каза Синд. — Ще го изчакам, не ме е страх. Искам да поговоря с него.

— Абсолютно безмозъчни приказки! Вижда се, че аз ще трябва да се заема.

Преди Синд да отговори, Ишанг стовари цялата си унищожителна енергия върху раздвижилия се в леглото човек, но Императорът беше успял да подреди мислите си дотолкова, че отчасти да блокира удара. Въздухът затрептя и сякаш започна да кипи там, където се срещнаха психическите вълни. Части от предметите се изпаряваха и изчезваха в небитието, а стените, подът и таванът изглеждаха разрязани с лазерен лъч. През зейналите пролуки проникваше дневна светлина.