Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Групите посветени веди, преминаващи заедно с тях в по-горен кръг, ставаха все по-малки. До площадката на четвърти кръг не достигна никой.

— Забравил бях колко е приятно да съзерцаваш просто така небето, слънцето, скалите, хилавите тревички между тях и дори вашите лица — проговори Ишанг.

— И просто да седнеш някъде, без да знаеш какво те кара да го направиш и как точно става — Синд се разположи на един грапав и неудобен наглед камък.

— Дори знанията и уменията са приятни, когато са с мярка — усмихна се Тарасу. — Днес вече може да ни прочетеш страницата за боговете, Азман. Ще те изслушаме даже с интерес.

— Новата Арка вече не е по-голяма от тези в Тронната зала на двореца в Атанаморп — каза Синд. — Напоследък вървях през тях и не им обръщах много внимание.

— Аз съм гладен, близо ли е селището? — хораят нямаше търпение да тръгне.

Постройките, както навсякъде досега, бяха еднотипни, но вече им се струваха прелестен кът. Въпреки бавния и постепенен процес на обучение, който им спестяваше голяма част от неприятните усещания, ведите, стигнали дотук, също се чувстваха добре. Бяха жизнерадостни, не толкова съсредоточени и се усмихваха често.

— Не разбирах как може да имаш кошмари, след като владееш съзнанието си, но вече ми е ясно — каза Синд. — В спящо състояние контролът върху мислите отслабва и те стават хаотични.

— Да — потвърди Азман. — Сега ще ви обясня накратко основните умения, изучавани в следващите кръгове, които съм преодолял. Овладелите четвърто ниво могат да се намесват във физиологичните си процеси и да въздействат върху вътрешната структура на всички свои органи. Еднакво успешно може да се възстановявате и лекувате или да се самоунищожите. Дотук все още се ограничаваме в рамките на организма, но в пети и шести кръг се набляга на нещо качествено ново — да се прехвърли съзнателният контрол и управление на вътрешните процеси върху външни обекти. Ще можете да влияете върху чужда психика и в по-ограничена степен върху физичните процеси и обекти — материални и енергийни.

— N-Х полето, което преодоля на „Хаврия“ — кимна Синд.

— Да се овладее това е ужасно трудно и не всеки човек може да го постигне. Надявам се, че ще се справите с тези две нива. Най-деликатното е да преместваш тялото си в пространството, като настройваш и използваш за тази цел заобикалящата ни и проникваща навсякъде енергия. При преместването движението на всички частици трябва да се синхронизира, за да се запази целостта на организма. Това ще разберете сами, ако стигнете дотам, няма смисъл да го обяснявам сега. Вече няма пречки да изслушате няколко откъса от „Саттвадхара“.

— Ще ги чуем с пълно внимание — каза Синд.

— Откъде се появяват знаците и как, не знам. Не са от ничия позната писменост, но всяка точица от тях ми говори нещо. Всъщност аз не чета, а направо получавам информацията, която мозъкът ми облича в привични човешки представи и форми. В крайна сметка се получават полуразбираеми и високопарни химни във възхвала на тези същества, познати на хората от дълбока древност. Цялостното звучене е архаично или поне в моите мисли се трансформира така. Като че ли отдавна умрял жрец реди думите в главата ми в лош превод от забравен през вековете език. Мисля, че записаното в книгата е направено толкова отдавна, че дори не мога да си го представя. То се активира, когато намеренията и действията ми породят вълни психична енергия, синхронни с нещо заложено в „Саттвадхара“. Убеден съм, че тя едновременно е моя и не е за мен, че не съм първият и единствен предопределен, който я притежава.

— Тези същества едва ли водят първата си битка за нашия свят — каза Синд. — И не само за нашия, може би.

— Трирл говореше за реалности, които са сравнително близки до нашата, а кой знае колко още нейни невъобразими варианти съществуват — по гърба на Тарасу запълзяха ледени тръпки.

— И спомена за наближаването на генерална обща пресечна точка, в която са възможни драстични промени.

— Не ми се мисли какви ще бъдат промените, ако нашата реалност стане обща с тази на Кайя.

— Чуйте сега! „За да изплете паяжината на Света, Вечният тъкач изтегли нишките и събра краищата им, придавайки форма на Хаоса. И доволен от светлината на разума, зараждаща се в сътвореното от Него, Той си отиде. Тогава изплуваха от мрака всички грозни и низвергнати твари, защото беше дошло тяхното време. И зачакаха да настъпи дългата нощ на Кайя…“ Това беше първото послание, което се появи, и доскоро не го разбирах. Те не са наречени Кайя, а с дълга дума без еквивалент в човешките езици, но името, с което се обръщаха към тях хората от племето на Ичияси, е достатъчно добро, за да ги обозначим. Възможно е обаче и да става дума за нещо съвсем различно от съществата, с които си имахме работа досега.