Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Преди имахме поне дървени легла, а не сламени рогозки на каменен под — отбеляза Тарасу.

— По-нататък и това става излишно — Азман легна направо на пода.

— Аз все пак ще използвам две-три от тях, за да се завия, доста е студено тук — момичето се пребори с трудносгъваемите плетени квадрати, докато остана сравнително доволна от резултата. — Това май трябва да е последният път, когато си лягам и не знам как точно функционира сърцето ми в момента.

— И бъбреците, и какво ли още не — добави Ишанг от ъгъла.

— Досега се оправях чудесно и без да съм толкова подробно информиран — каза Синд. — Лека нощ на всички.

Азман сигурно се беше отърсил от кошмарите си, защото сутринта беше спокоен за пръв път от дълго време насам. Върнаха се обратно по пътя, по който бяха дошли, заедно с групата ученици от съседната къща. Голяма част от тях преминаха на другата страна, а неуспелите да станат веди от първи кръг си тръгнаха унили. Освен тях четиримата пред Арката не остана никой.

— Сега ще опитаме ние — каза ведът.

— Трябва ли да съединим частите на Звездата?

— Струва ми се, че не. Дръжте ги в ръце и да тръгваме.

Този път Тарасу беше абсолютно сигурна, че в пространството под Арката е хладно. Единствената топлина идваше от камъка в дланта й. Той постепенно се нажежаваше и сякаш щеше да прогори кожата, но това усещане премина бързо. Планинската тераса, на която излязоха, беше като предишната. Стояха на нея и се взираха един в друг объркани, с изключение на веда.

— Вчера се шегувах, но сега не ми е весело — Синд беше посърнал. — Все едно се разхождам в безкраен лабиринт от заводи и лаборатории, които преминават една в друга, а аз се въртя непрекъснато в кръг из тях.

— Сега трябва да се научите да виждате зараждането и развитието на психичните си процеси. Това е същността на обучението във втори кръг. Какво ни кара да сме радостни, тъжни или гневни, как възприемаме действителността, създаваме си представи, свързваме ги логично и запаметяваме, изобщо по какъв начин мислим.

— Ужасно! Кръгът, в който се въртя, ще се разшири неимоверно — изпъшка Синд.

— Аз пък се питам, като съм наясно в момента със структурата и състоянието на всичките си мускули и стави, дали ще мога просто да задвижа краката си към мястото за почивка — изстена Тарасу. — Много ми е необходим отдих, след като утре, освен всичко друго, вероятно ще се ровя и в мозъка си.

— Преходът между различните нива беше прекалено бърз и рязък, затова ви се отразява така. После всичко ще се оправи — успокои ги ведът и ги поведе към селищата на този кръг.

Сега нямаше разговори и шеги, тримата се бяха затворили в себе си, а Азман ги наблюдаваше със съчувствие.

— Това е най-налудничавото преживяване в целия ми живот, а аз съм изпитал доста неща на гърба си — каза Синд, преди да се тръшне на рогозката и да заспи безпаметно.

Ишанг и Тарасу не одобриха изказването му, защото нямаха желание дори да си отварят устата, след като трябваше да бъдат свидетели на прецизния механизъм, осигуряващ това наглед просто действие. Ведът прекара спокойно нощта и изглеждаше дори неприлично бодър на другия ден, като се имат предвид обстоятелствата. Останалите трима преминаха в следващия кръг, почти без да забележат как.

— Винаги има нещо по-лошо и от това, за което си въобразяваш, че е възможно най-лошото — каза Синд, който единствен все още си правеше труда да казва нещо.

Стоварилата се върху тях лавина от нови изживявания изобщо не им позволи да проявяват интерес към околността. Всъщност, нямаше нищо забележително, освен че рогозките, служещи за дюшек и завивки бяха по-тънки.

— Бих искал да ви прочета нещо от „Саттвадхара“, но моментът май не е подходящ — отбеляза Азман.

— Усилието да наблюдавам как информацията се съхранява и подготвя за бърз и лесен достъп в паметта ми, е непосилно за мен. Не искам да мисля повече — Ишанг се обърна на другата страна.

— Ще отложим четенето за друг път — съгласи се ведът.

— Какво ни чака утре? — събра сили да попита Синд.

— Нещо много приятно. След като излезем от трети кръг, ще се освободите от всичко това. Ще можете да го управлявате, като включвате и изключвате вниманието си избирателно, така че тези умения да не пречат на нормалния ви живот. С други думи, ще станете господари на психиката си.

— Не може ли да отидем още сега, едва ще изчакам утрото? — обади се Тарасу.

— Съществуват ограничения, които трябва да спазваме. Още малко търпение — каза Азман.