Беа Нади - От светлина родени

— Ако сте дошли просто за да се разкършите, нямам нищо против. Но май не смеете да се борите с мен.

Тогава нервите на капитана не издържаха. Хвърли се върху Нериф и го сграбчи с ръцете си. Нериф едва пое дъх. Никога не би очаквал такава сила у този на вид строен хуманоид. Хвърли се на земята и се изтърколи върху него. Престана да мисли. Усещаше железните мускули на противника си и мобилизира всичките си сили — не само физическите, но и астралните. Но това като че ли не му помогна много. Противникът му разполагаше с не по-малка сила от неговата и му се изплъзна. Хвана го за дългата коса и Нериф изрева от силната болка. Побеснял, той ритна противника си в слабините. Сега онзи ревеше. Размаха ръка и последното, което Нериф успя да види, беше, че някакви други рутези дотичаха и носеха нещо в ръцете си. Силен удар с юмрук го повали в несвяст. Вече само с астралните си сетива Нериф усети как го обгръща някаква мрежа и че не може да се измъкне от нея. Трябваше му време, за да осъзнае, че не можеше да освободи не само физическото, а и астралното си тяло от тази мрежа!

Неравната борба скоро свърши. Рутезите ги завлякоха в кораба си, омотани като мухи в паяжини. Набутаха ги в празно товарно помещение и ги заключиха. Постепенно, идвайки на себе си, преобразените диаба смъкнаха мрежите от телата си. Нериф се обърна мислено към всички:

„Май този път нас ни изиграха. Добре се бихте, но с тази физическа раса нещо не е наред.“

„Виж само тази мрежа! — обади се Синоа по същия начин. — Много прилича на пространствен хамак, преплетен с физическа мрежа. Откъде могат да имат такова нещо?“

„Не само прилича, но е точно такава — отвърна Нериф, разглеждайки внимателно една от мрежите. — Свийте ги, могат да ни потрябват.“

„Какво ще правим сега?“ — попита някой.

„Продължаваме да се правим на аритани. Някой да не се изкуши и да напусне това място в астралния си вид! Щом разполагат с такива мрежи, нищо чудно да ни видят в астралния ни образ и да се сетят кои сме. Тогава вече могат да не си правят труда да се борят с нас, а просто ще се заселят на Аритан.“

Всички се съгласиха. Вратата се отвори и един от бившите пратеници влезе със смутена усмивка в помещението. Донесе малко вода и хлебчета.

— Страшно се бихте, момчета, но Шефът ни иска да ви пита разни работи и се наложи да ви задържим тук.

— Можеше да пита и на поляната — обади се Нериф мрачен. — Бихте ни в доста нечестна битка.

— Съжалявам. Но ние само изпълняваме каквото ни нареждат, нали разбирате.

Рутезът ги огледа и попита:

— Някой има ли нужда от медицинска помощ?

— Остави ни на мира! — отговори Нериф грубо. Не искаше да изградят по-приятелски отношения с тези същества. Иначе щеше да им е трудно да се преборят с тях.

— Кажи на Шефа си, че съм готов да разговарям с него, ако пусне останалите ми хора на свобода. Иначе няма да узнае нищо от никого.

Рутезът се измъкна и те се нахвърлиха върху храната. Бяха ужасно гладни и жадни. Дано не мислеха да ги морят с глад, тогава те трудно щяха да поддържат тези физически тела.

Нериф се сви в един ъгъл и затвори очи. Не знаеше какво да предприеме. Вече не можеше да се откъсне от това тяло и да се консултира с Аниор. Замисли се върху странното поведение на тези кандидат-заселници. Можеха просто да ги ликвидират. Но очевидно добре разбираха, че така щяха да предизвикат гнева на съществата от горните нива и да развържат ръцете на Създателя. Очевидно познаваха добре законите. Имаха работа с по-сериозен противник, отколкото си мислеха в началото.

Аниор седеше мрачен в централата си и обмисляше какво да предприеме. Засега нищо не се получаваше. Нериф не беше успял да предизвика натрапниците към по-жестока разправа с тях. Нямаше основание да се намеси. Имаше работа с умен противник. Като че ли прекалено умен за една физическа раса.

Изведнъж пред него блесна ярка точка. Радостта нахлу като ударна вълна в Аниор. Нетърпеливо изчака тази точка да нарасне до облак и да се кондензира в човешка форма.

— Боар — шепнеше Аниор и изпрати чувствата си на любов и щастие към момчето в синкавата сфера. А той отвърна с вълна от нежност, в която Аниор се разтапяше. Забрави всичките си проблеми и се наслаждаваше на щастието да бъде до другото си Аз. Искаше да го прегърне, да се слее още сега с него. Но когато това желание стана почти непреодолимо, Боар прекъсна връзката си с него и Аниор въздъхна тежко. Кога ли щеше да дойде времето, когато те отново щяха да станат едно?