Ги Мопасан - Бел Ами

Той се изчерви и каза:

— Глупак съм аз. Вие направо ме засрамвате.

Тя бе във възторг.

— Аз ли? Възможно ли е това?

Влакът минаваше през Сенжерменската гора, когато тя видя как изплашена сърна прескочи с мощен скок една алея.

— Ах! Една сърна!

И докато тя гледаше през отворения прозорец, Дюроа се наведе и продължително я целуна по косата на врата й, целувка на любовник.

Тя постоя за кратко неподвижна; после повдигна главата си и каза:

— Престанете, гъделичкате ме.

Но той не се дръпна, а местеше захласнат къдравите си мустаци по бялата й кожа — това бе една изнурителна целувка.

Тя се разтрепера и извика:

— Престанете вече.

Той беше хванал главата й е дясната си ръка, спусната зад нея, и я обръщаше към себе си. После се хвърли към устата й, както някоя граблива птица върху жертвата си.

Мадлен се бореше, отблъскваше го, мъчеше се да се отърве от него. Най-сетне успя и повтори:

— Но престанете вече.

Той не чуваше, прегръщаше я, целуваше я с жадни и разтреперани устни и се опитваше да я повали върху възглавниците на седалката. Тя с голяма мъка се отърва, стана и извика:

— Е, Жорж, престанете вече, моля. Не сме деца, все ще можем да потърпим до Руан.

Той седеше, цял почервенял и стреснат от разумните думи на Мадлен. После, като придоби пак малко хладнокръвие, каза весело:

— Добре, ще чакам. Но докато сме там, няма да произнеса дори двадесет думи. Мислете, защото все още минаваме през Поаси.

— Сега аз ще говоря — каза тя и седна пак до него.

Тя говори дълго за плановете, които им предстоеше да осъществят. Според нея, трябваше да задържат къщата, в която тя живееше с първия си мъж, а Дюроа щеше да заеме длъжността на Форесте във вестник „Ла ви франсез“, както и да получава неговата заплата.

Преди женитбата тя бе договорила с точността на вещ човек всички парични подробности по домакинството. Те се сдружиха с условие всеки да бъде господар на имота си и бяха предвидили всички възможни случаи: смърт, раздяла, раждане на едно или няколко деца. Дюроа имаше четири хиляди франка, но от тая сума дължеше хиляда и петстотин франка, които беше взел назаем. Останалите бяха спестени през годината. Мадлен имаше четиридесет хиляди франка, които й беше оставил, както тя казваше, Форесте.

Тя си спомни за него и започна да го хвали.

— Той беше много пестелив, много добър, много трудолюбив. За кратко време щеше да стане богат.

Дюроа вече не слушаше, той беше отдаден на съвсем други мисли.

Тя спираше да говори и потъваше в размисъл, после пак продължаваше:

— След три-четири години ще можете да печелите от тридесет до четиридесет хиляди франка на година. Толкова щеше да печели Шарл, ако беше останал жив.

Жорж, на когото започнаха да омръзват поученията й, отговори:

— Струва ми се, че ние не тръгнахме за Руан, за да говорим за него.

Тя го плесна леко по бузата и каза:

— Прав си, аз сгреших.

Мадлен се смееше. Като послушно дете той сложи ръцете си на коленете й.

— Вие изглеждате глупав — каза тя.

— Такава е ролята ми — отговори той. — Вие преди малко ми я припомнихте и вече няма да я изоставя.

— Защо? — попита тя.

— Защото вие се нагърбвате с управлението на къщата, а дори и на личността ми. Наистина, това е ваша работа, като вдовица!

Тя се замисли за миг и попита:

— Какво искате да кажете с това?

— Искам да кажа, че вие имате опит, с който ще премахнете моята неопитност, а имате и практика в женитбата и по този начин ще ме отървете от моето ергенско невежество.

— Прекалявате! — извика тя.

— Това е факт — отговори той. — Аз не познавам жените, а вие познавате мъжете, защото сте вдовица, вие ще се захванете да ме учите, още тая вечер, и дори, ако искате, можете веднага да започнете.

— Ох! Ако чакате това от мене!… — засмя се тя развеселена.

— Да, очаквам го — каза той с глас на ученик, който бързо-бързо казва урока си. — Аз очаквам дори, че вие ще ми дадете солидно образование в двадесет урока, десет от първоначалното… четене и граматика… десет по специализация и риторика… аз нищо не зная, туйто.

— Ти наистина си глупав — извика тя, забавлявайки се весело.

— Понеже започваш да ми говориш на ти — поде той, — тогава и аз ще последвам веднага примера ти и ще ти кажа, мила моя, че все повече и повече, от секунда на секунда, те обожавам и ми се струва, че Руан е много далеч!

Сега Жорж говореше натъртено, като актьор, ролята му беше шеговита и той забавляваше младата жена, която беше свикнала с маниерите и шегите на безгрижните и весели писатели. Тя го наблюдаваше отстрани, преценявайки, че наистина е пленителен. Изпитваше желанието, което се изпитва, когато се види зрял плод на някое овощно дърво. Но разумността я задържаше да почака и да изяде плода, когато му дойде времето.