Ференц Молнар: Момчетата от улица „Пал“

— Бока, и ти ли си тук?

Бока пристъпи по-близо до леглото.

— Тук съм.

— И ще останеш ли?

— Да.

— Чак докато умра ли?

Бока не можа да отговори на този въпрос. Той се усмихна на приятеля си и после, сякаш искаше съвет, се обърна и погледна жената. Но тя вече се беше извърнала гърбом и бършеше очи с края на престилката си.

— Говориш глупости, сине — каза шивачът и закашля неловко. — Кхм! Кхм! Говориш глупости.

Този път Ерньо Немечек не обърна внимание на това, което каза баща му. Той погледна Бока и кимна с глава към баща си.

— Те не знаят — обясни той.

Бока трябваше да каже нещо:

— Как да не знаят. По-добре знаят от тебе.

Болният се размърда и с много усилия се привдигна от възглавницата и седна в кревата. Не позволи да му помогнат. Той вдигна показалец нагоре и рече много сериозно:

— Не им вярвай, каквото говорят, защото го казват нарочно. Зная, че ще умра.

— Не е вярно.

— Ти казваш, че не е вярно ли?

— Да.

Немечек го погледна строго:

— Значи лъжа?

Започнаха да го успокояват и да го уверяват, че никой не е казал подобно нещо. Но той си остана сериозен и обиден от това, че не му вярват. После си придаде важен вид и заяви:

— Давам ви честна дума, че ще умра!

Портиерката си подаде главата през вратата:

— Булка… докторът.

Докторът влезе и всички го поздравиха почтително. Докторът беше много сериозен. Не каза нито дума. Той кимна много загрижено с глава и отиде право до кревата. Хвана ръката на момчето, после погали челото му. Сетне се приведе над гърдите му и ги прислуша. Жената не се стърпя и попита:

— Извинете… господин докторе… по-зле ли е?

Докторът едва сега се обади:

— Не.

Ала той каза тези думи много особено. Дори не погледна жената. После взе шапката си и тръгна. Шивачът услужливо пристъпи да му отвори вратата:

— Ще ви изпратя, господин докторе.

Когато влязоха в кухнята, докторът кимна с глава на шивача да затвори вратата на стаята. Бедният шивач разбра, че докторът иска да остане с него насаме. Той затвори вратата. Лицето на доктора сякаш придоби изведнъж по-дружелюбен израз.

— Господин Немечек — започна той, — вие сте мъж и затова ще говоря откровено с вас.

Шивачът оброни глава.

— Вашето момче няма да доживее до сутринта. Може би дори до вечерта.

Шивачът не мръдна. Едва след николко секунди започна мълком да поклаща глава.

— Казвам ви го — продължи докторът, — защото сте беден човек и няма да ви е леко, ако ударът ви стигне неподготвен. Няма… да е лошо, ако… ако се погрижите… ако се погрижите… за това… което е необходимо в такива случаи… — Той продължи да гледа известно време шивача, после внезапно сложи ръка на рамото му. — Дръжте се! След един час ще се върна.

Шивачът не чу последните думи. Той гледаше втренчено чисто измитите плочи на пода в кухнята. Дори не забеляза, че докторът си излезе. В ума му се въртеше мисълта, че трябва да се погрижи. Че трябва да се погрижи за нещо, за което човек се грижи в такива случаи. Какво искаше да каже с това докторът? Да не би да е намекнал за ковчег?

Шивачът се дотътра до стаята и седна на стола. Нищо не можеха да изкопчат от него, жена му напразно го разпитваше:

— Какво каза докторът?

Той само клатеше глава.

Някаква особена оживеност озари лицето на болното момченце. То се обърна към Бока:

— Янош! Ела тук!

Бока отиде.

— Седни на леглото ми. Смееш ли?

— Защо да не смея? Защо пък да не смея?

— Защото мога да умра, докато ти седиш на леглото ми. Не бива да се страхуваш, защото ще ви кажа, щом почувствувам, че ще умра.

Бока седна до него.

— Е, казвай!

— Слушай — започна момченцето, прегърна го през врата и приведен до ухото му, сякаш му съобщаваше някаква тайна, попита:

— Какво стана с червеноризците?

— Победихме ги.

— А после?

— После си отидоха в Ботаническата градина, там имали събрание. Чак до късна вечер са чакали Фери Ач, но той не отишъл. Накрая им омръзнало и всички си отишли.

— А Фери Ач защо не е отишъл?

— Защото го е било срам. Освен това е знаел, че ще го махнат като главатар, понеже е загубил битката. Днес на обед пак имали събрание. На него вече присъствувал и Фери Ач. Снощи късно го видях пред вашата къща.

— Тука ли?

— Да. Попита портиера дали си по-добре. — На Немечек му стана много приятно. Не повярва на ушите си:

— Лично той ли?

— Лично той.

Немечек се зарадва. Бока продължи:

— Казах вече, имали събрание на острова и вдигнали много врява. Скарали се здравата, защото всички искали да свалят Фери Ач. Само двама били на негова страна: Вендауер и Себенич. Братята Пастор били против него, защото по-големият Пастор искал да стане главатар. Накрая все пак свалили Фери Ач и избрали за главатар по-големия Пастор. Но знаеш ли какво станало?