Велимир Петров: Усмивките на бай Дечко (100 години Дечко Узунов)

10 — Като председателствах Художествения съвет, един колега направил сума творчески компромиси, инвеститорът така го искал, връщали го няколко пъти. Ами ти си готов за наемен убиец, бе момче, каквото ти поръчат, го изпълняваш. Нямаш ли творческа съвест…

11 — Навремето Генко, още беше студент, аз — ректор; знаете го Генко, голям художник, но без задръжки; сгазил лука доста сериозно, щуротии разни с обществен резонанс… Беше стигнало до изключване. Идва майка му, партизанка или ятачка — политическа фигура. Синът ми, казва, малко е така, не му забелязвайте… Госпожо, казвам, ние тука всички сме малко така, но вашият син го е попрекалил… малко…

12 — Знаете го, испанския художник Хосе Санча, зет на Людмил Стоянов, тук живя като емигрант, докато беше жив Франко. Дойде след години на гости, с изложба, трябваше аз да я открия.

Говоря все хубави работи, младостта му мина в България, правеше хубави илюстрации, знака на Сатиричния е от него; гледам всички се усмихват, радват се. След словото питам как мина, чакам да ме похвалят. Добре мина, казват, само дето вместо Хосе Санча, постоянно казваше Санчо Панса! Ам ся!

13 — Барем русенци ще ме поминувате, че като ваш народен представител, построих пътя от Иваново до Ивановската скална църква (дето е под егидата на ЮНЕСКО), със стенописите. Като чу това, на предизборното събрание за новия мандат, една бабичка ми направи поръчение, да и оправя покрива и комина, пострадали от земетресението. Няма как, Велимире, ти ще ми подаваш керемидите…

14 — Бяха ме взели в Правителствената болница и заръчали да не ставам. Дора (Габе) и тя била там, на горния етаж; дойде да ме види и вдъхне кураж. Беше към деветдесетте (години), по-голяма е от мене, с единадесет… Говори все едни хубави работи; колко сме издържливи ний — с нея, годините не ни личат; колко сме запазени, щото служим на Изкуството. По едно време отметна болничния си халат; потупа си бедрото и рече: Гледай, Дечко, ти барем ги разбираш тия работи! Гледай какво запазено бедро — като на осемдесетгодишна! Голям дух има тази жена, голямо излъчване…

15 — Отивам една сутрин в Съюза, с БМВето — спешно заседание на Управителния съвет, а те изнервени, забавил съм се много. Питам Атанаса шо-фьора, какво става, някаква делегация ли посрещат на летището, столицата блокирана ли е, че всички милиционери на кръстовищата ме отпращат все в ляво, обиколил съм цяла София, докато се добера до Съюза, затова се забавих… Ами! Вика Атанас, като си излязъл тази сутрин от къщи, Бай Дечко, подал си ляв мигач и така си карал с него до тука… Ам ся!…

16 — Като ни бяха подгонили за модернизъм и формализъм, бая се бяхме подплашили… Рисувам си в ателието едни дървета, с мощни стволове, усукани, като човешки тела. Коренищата им пият земни сокове и сила… Горе, клоните и листата пък, пият от слънцето космическа енергия, инвенции разни…

Мисля си: Дечко, Дечко, къде задълбаваш! Хората отидоха в Космоса; свръх-звукови самолети, с хиляда и двеста километра преодоляват звуковата бариера и дигат още скоростта… и други такива… а аз рисувам като при парната машина; и започвам да махам листата, клоните; корените започнаха да пият огнени сокове от слънцето, обобщения правя, по на едро, с космически мащаби. Добре става!…

По едно време се сещам Къде живеем; пак ще ни бият Другарите… и пак наслагах клоните и изписах листата; по четливо да стане… Реализъм!

17 — Като се върнах от Париж, където се срещнах с Пикасо, нашите вестници поместиха по този случай съобщение, че ето на, срещнаха се двама големи художници: от българска страна — героят на социалистическия труд, народния художник, лауреат на димитровска награда, председател на СБХ, професор Дечко Узунов; и от френска — Пикасо… Да потънеш в земята от срам; ако искат да знаят, на Пикасото името, нали е испанец, по документи се пише на цели четири реда, няма никакви титли; ама като се каже Пикасо цял Свят го знае…

18 — В Художествената галерия — Ловеч, има една моя стара, малка картина, под която стои надпис: Старият мост Дечко Узунов. Мене ако питате, няма правописна грешка. Наистина съм мост между две поколения, две виждания в изкуството, две естетики.

Като стане напечено, като не могат да се търпят в Съюза, все мене слагат за Председател…

19 — Излезе една мода — студентите в Академията да измислят злъчни прякори на професорите; много точни, смешни и бързо станаха популярни. Така например, на Найдена (Петков), викаха Сребърната лисица — сребърна коса, хитър, ловък, висока цена…; на Ненко Балкански — Фуше, няма да го комен-тирам; и на другите… също…