Велимир Петров: Дофторска рейтинга

Това — Рейтингите, Драги Читателю, сякаш си нямат по-важни бърканици в медийното пространство, ами току скачат нагоре-надолу като „Кой не скача е червен!“ или „Бюлетин об уровни реки Дуная, в сантиметрах!“. Може и като курса на долара при някой катаклизъм. Уж всичко е нормално, конкретният рейтинг си пълнее и хубавее с времето, всички му ръкопляскат и го потупват тук-таме нежно и… изведнъж някое камъче преобърне колата; хързул-пързул няма рейтинг, няма дявол. Само дето е бил паркиран, зее непоръбена дупка. Ще Ви кажа направо кой, защо и прочие — случаят е сейфан и е на разположение в Интернет, от хроникьора на болницата под името: „Падение Рейтингата на Дофтора в средите на сиганско-ромската общност“. Сериозна работа! Как се стигна до там ли?

Д-р Емо М, потомствен хирург, чоплеше животоспасяващо нечии карантии в Спешна хирургия с екипа си. Работа рутинна, но изискваща пълно съсредоточаване и — може да се каже — с удължена по време трудност. Спешната беше до такава степен спешна, че в операционната се влизаше направо от рампата за колите на Бърза помощ.

Него петък , по време нормално за нормалните хора, за следобедна дрямка, ако ти се полага, уставната болнична тишина беше нарушена от неуставна гюрултия, близка до панаирджийската. Д-р Емо М. чу името си, прехвърли скалпела и отговорността на заместника си и отиде да провери като какво ще да е.

Току под рампата се виеше многолюдна тумба от цигани и роми, като така се бяха омешали, че не се разбираше кои са циганите, кои ромите. Предвождаше ги небезизвестната кукуана Тудорица Цицореску — влашко джипси, в пъстра фустанела и ресничести ръкави. Ходеше боса, като английската танцьорка Айседора Дънкан, но прасците и бяха по-секси и бухнали, а устата и — 50% чисто злато, не спираха да мелят. Кукуана на влашки ще рече — пищна, властна и многоуважаема госпожа или госпожица, не е уточнено, така, че — самоцензурирайте се, ако речете да изтърсите някоя забележка — спрягаха я нещо като трибун.

Кукуана избута напред омърхолевен, зацапан и забърсан със сополив ръкав, десетина годишен представител от бодрата смяна на етноса.

— Е’гу на, Дофторе! Виж му ухото!

— Как да го видя, като го няма… къде е?

— Ут’апа го магарето… на село.

— Трябваше да го донесете да го пришия; можеше да се прихване.

— А’де! Ама — на! Ся ко шъ прайм? К’ва шъй пруцидурата?

— Нищо; раната е запекла правилно, самодезинфикцирала се е. Ще мазнем малко нещо, марля и да върви да играе. Ако нещо се подсърди, да го види фелдшера ви. Айде, със здраве…

Временно умълчалата се тумба дигна децибелите и се изниза.

Горния петък , като огледален образ на Него петък , пак по време нормално за нормалните хора, за следобедна дрямка — ако ти се полага, разбира се; та, в Горния петък уставната болнична тишина пак беше нарушена от неуставна гюрултия, от омешаните цигани и роми така, че не можеш разбра кои са цигани, кои роми. Кукуана Тудорица Цицореску избута напред същото екземплярче от бодрата смяна на етноса:

— Вър’му го дай, на! — разви от мазна хартишка нещо като сушенка за ошав. — Е’го на ухото, Дофторе, да го пришиеш как си знаш, нъл’ тъй каза.

— Късно! До няколко часа часа — може… защо е в такъв вид?

— Дет’ го тъпкало магарето, кокошки го кълвали, кучета го припикавали…

— Айде прибирайте се и за друг път да знаете! До няколко часа часа! И пак не се знае!

Реакцията беше непредвидима. Кукуана Тудорица Цицореско, като в ролята на Азучена, от Трубадур на Верди, излезе на аванссцената. Гърлото и отвори до край всичките си клапи, дросели и иерихонски тръби:

— Как тъй да прибира на него! Няма дуругото път! Ората сарца пришиват, тоа некадърен дофтор ино кьорцаво ухо нимое! Защо плаща на него данъци, ток и уда! Долу дофтората! Долу правителството! Долу здравната манистер! Да уапят негофту ухо, ша види тогива! Долу рейтингата на дофтора!

Тумбата пощуря; завика, закрещя едновременно на разни цигано-ромски наречия, сякаш ги колеха. В калабалъка и орталъка „Дофторската рейтинга“ се отлюспи от пиедистала си, клюмна встрани и се сгромоляса в нозете на етноса.

За хроникьора на болницата: Велимир Петров

© 2009 Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13936]

Последна редакция: 2009-10-11 19:41:40