Костас Варналис - Диктаторите

След като парадът на пленниците завършил, римската цивилизация хвърлила Персей в затвора. „Този затвор — казва ни Плутарх — представлявал дълбока, много тъмна яма, от която се издигала страшна смрад, поради големия брой хора, хвърлени в това място, все осъдени на смърт престъпници… Вонята била толкова непоносима, че никой не можел да се приближи до ямата.“ Значи човек не можел да се приближи до тази яма, камо ли да живее в нея!

И в този „карцер“ хвърлили на Персей един меч и едно въже, за да се убие сам, като избере онзи вид смърт, който предпочитал.

Но Персей не се решил да се самоубие. „Показал се малодушен“ — както отбелязва Диодор. И тогава самите римляни го ликвидирали по следния сатанински начин — поставили го в друг затвор и пазачите не му давали да спи. Щом затварял очи, те го събуждали. И така умрял от изтощение. Но много е възможно и да е полудял, преди да издъхне. Защото това изтезание неминуемо довежда до лудост.

„Премъдрият“ и „човеколюбив“ Емилий Павел проявил още веднъж мъдростта и човеколюбието си към Персей. Нещастният македонски цар го помолил да не го превежда при триумфалното си шествие през улиците на града пред очите на стотици хиляди хора. А почтеният Емилий Павел му отвърнал със зловещ сарказъм:

— Но това и преди, и сега зависи само от теб!

С този отговор искал да каже — от теб е зависело да се самоубиеш, преди да те заловя; и сега от теб зависи да се самоубиеш, ако искаш да се избавиш от преминаването по улиците.

Древногръцките историци Полибий, Плутарх и Диодор се възхищават на този римлянин, който поробил, опожарил, опустошил и ограбил Гърция. И защо? Защото са били повече римски, отколкото гръцки историци! Такива странни явления се срещат и в наши дни. Но най-интересното извън личния интерес на историците е това, което изтъква Плутарх: „Пълководецът Емилий Павел бил по-добър от войската си. Защото успял да извърши толкова големи дела с една недисциплинирана и изпълнена със злоба войска.“ За отечеството си естествено. Ако и той бил като войската си, може би днес нямаше да съществува Гърция!

Както споменахме вече, Емилий Павел взел като заложници хиляда най-изтъкнати родолюбци от Пелопонес, та Рим да бъде спокоен. Това бил „цветът на гърците“, както ги нарича Зонарас.

Родните градове на тези заложници непрекъснато молели римляните да освободят техните граждани; но Рим дори не благоволявал да им отговори. Така изминали седемнадесет години. Повечето от заложниците починали, останалите остарели — и когато най-сетне Рим решил да ги освободи, живи били само около една трета, към триста души.

Тези триста души се завърнали в родината си остарели и съсипани, но изпълнени с омраза към римляните. Заварили Гърция в не по-добро вътрешно положение от преди. Гражданските войни — с подкрепата на Рим — продължавали. И понеже водачът на ахейския съюз Критолаос обявил война на Спарта — която била оръдие на чужденците, — въпреки изричната забрана на Рим, пълководецът Метел, който се намирал в Македония, където току-що бил потушил едно безразсъдно въстание на някакъв мним Филип, се спуснал надолу към Гърция, за да накаже непокорния Критолаос. И го победил близо до град Скарфея. Критолаос паднал убит. Тогава начело на ахейския съюз застанал Дией.

Но и Метел бил заместен от консула Луций Мумии, който пристигнал от Рим, за да продължи войната и злодеянията.

Както Емилий Павел се наричал „човеколюбив“, така и Мумии наричал себе си „любител на изкуството“. При подобни случаи на насилие думите губят своето значение.

Мумий бил човек необразован, груб и суров. Като управител на Лузитания (Португалия) веднъж избил като овце девет хиляди души, а при друг случай още повече — петнадесет хиляди. Вторите, петнадесетте хиляди, Мумий изклал, защото преминали с лодки Херкулесовите стълбове (Гибралтар) и опустошили отсрещния африкански бряг. Те били избити до крак, „за да не остане никакъв свидетел на тази сеч“, както казва Апиан — сиреч да не остане нито един, който да разкаже ужаса на другите. Сетне Мумий взел плячката на лузитанските „башибозуци“ и я раздал на войниците си. А всичко, което не можело да бъде пренесено, било изгорено на място. „Останалото изгорил в чест на морските божества.“ С други думи, благодарил на боговете на морето за касапницата, която устроил, но нямало море, което би могло да я измие!

Имал, значи, забележително, съвсем чисто минало този Луций Мумии. И този зверски жесток човек римляните изпратили в Гърция да „оправи“ гърците. Този суров изпълнител на волята на суровата си родина бил добър пълководец и победил Дией при Коринтския провлак. Защото както на времето Емилий Павел получил нареждане да опустоши 70 града в Епир, така и сега римският Сенат дал заповед на Мумии да опожари и разруши напълно Коринт. Защо?