Костас Варналис - Диктаторите

Защото Сенатът, този консервативен и аристократичен върховен съвет на римската държава, бил същевременно и орган на плутокрацията. А римската плутокрация искала да унищожи Коринт, защото този най-гъсто населен и най-богат град в Гърция по онова време бил търговски съперник на Рим и искал да се наложи като най-голямо пристанище в източното Средиземноморие. По този начин читателят може да види, че зад прекрасните думи „отечество, слава, свобода“ се криела материална изгода!

Коринт бил най-големият морски, търговски и производителен център в Гърция. И най-многолюдният град. Броял 300 000 свободни граждани и 500 000 роби. Производството на керамични изделия — прочутите в цял свят коринтски вази! — тъкани, благовонни вещества и други процъфтявало. Тук в Коринт били построени първите триери — големи кораби с три реда весла. Тук се трупали несметни богатства от таксите, които корабите плащали, за да бъдат прехвърлени чрез „плъзгане“ през провлака от едното море в другото.

Изпълнявайки заповедта на Сената, Мумий съборил и разрушил стените на Коринт и подпалил къщите му. Преди това събрал всичкото оръжие, което градът и жителите му притежавали. Събрал също така и всички статуи и картини, които били с хиляди в този богат град, опаковал ги, натоварил ги на кораби и ги изпратил в метрополията… на света — Рим!

Но чувствителното му сърце не му дало да изгори заедно с къщите и хората — поне нямал такава заповед! И затова освен оръжията и произведенията на изкуството, събрал и хората. Изклал всички мъже, а жените и децата оставил. Тоест не ги оставил, оставя ли се такава стока — продал ги като роби.

Суровостта и жестокостта на римските войници, които опожарявали и колели, били толкова големи, че много от жителите, които не могли да понесат нещастието на родината си и собствената си тежка участ, се самоубивали или полудявали.

Територията на Коринт била обявена за „прокълната“ и било забранено на същото място да се издигне нов град.

Но кланетата не се ограничили само в Коринт, Мумий, този жесток и див човек, извършил същото във всички градове, които се вдигнали срещу Рим. След като опожарил, опустошил и обезоръжил Гърция, той я провъзгласил за „римска провинция“. А това означавало, че отсега нататък в гръцките градове нямало да управлява народът, а римският военачалник и куислинговците! 8 8 Куислинг — министър-председател на Норвегия през периода на немската окупация. Името му станало нарицателно за човек, който сътрудничи с враговете на родината си и предателствува спрямо сънародниците си.

Това станало през 146 година преди нашата ера.

И така „богатият Коринт“, „Коринт, звездата на Гърция“, бил затрит от лицето на земята, а и територията му — пустош от пепелища и купища камъни — станала част от римската държава. Имало стара поговорка, която гласяла: „Не всеки може да отиде в Коринт“ — сиреч в Коринт има толкова много съблазни и развлечения, че пътникът трябва да има много пари, за да отиде там. Така че в Коринт отивали само гуляйджиите паралии.

А сега римляните забранили и на богатите, и на бедните да отиват в Коринт!

След сто години, през 44 г. пр.н.е. Юлий Цезар минал оттам и се натъжил, като видял останките на този голям град. И наредил да се изгради отново Коринт, но като юлианска колония — Colonia Julia Corinthus!

Мумий предал вътрешното управление на градовете на олигархите, тоест на богатите: римската окупация ограничила привилегиите, властта и богатствата им, а народа превърнала в роб. Историческият живот на гръцката нация бил спрян за векове наред. Оттогава Гърция „се превърнала в прост сателит или в статист в историческата драма“ казва Папаригопулос.

Същата година, когато Коринт е бил унищожен от Мумий, в Северна Африка е бил разрушен друг голям търговски град, Картаген, от Сципион Млади. Рим опожарил и разрушил и този град, защото бил търговски конкурент на римските плутократи. Полибий, който бил очевидец на разрушаването на Картаген и на Коринт признава, че унищожаването на Коринт било по-трагично.

За Мумии се разправят разни истории, които показват недодялаността и варварщината му. Когато товарел статуите и картините на корабите, сам надзиравал работата и заплашвал капитаните да внимават да не строшат нещо, защото щял „да ги накара сами да ги направят“! Може би е искал да каже, че ще заплатят стойността им, та други живописци и скулптури да направят нови статуи и картини!

Ето какви груби и невежи хора тържествували над духа! Както винаги!