Костас Варналис - Диктаторите

Но понеже не искал да си губи времето и най-главното, понеже нямал сметка да ограбва селата и градовете един по един, защото по този начин жителите щели да научат и да съберат парите и ценните си вещи и да избягат, решил да направи тъй, че за един ден да ограби целия Епир, и то съвсем неочаквано. Използувал най-долна измама. Изпратил отреди във всички градове, за да съберат по мирен начин парите и скъпоценностите им. Изплашените жители събрали каквото имали и нямали, за да го предадат на римляните, та по този начин да спасят поне живота си. Но в определения ден и час, вместо да приемат събраните пари и скъпоценности, частите на Емилий Павел се нахвърлили върху нищо неподозиращите жители и го ударили на грабеж. Отмъкнали всичко — вещи и хора. И опожарили градовете. Само за един ден 70 града в Епир се превърнали в пепелища и 150 000 души били отведени в робство и по-късно продадени.

Такъв бил „премъдрият, човеколюбивият и елинофилът“ Емилий Павел. Но премъдрите му човеколюбиви и елинофилски дела не спират дотук.

Римският военачалник заловил в плен царя на Македония Персей. И за да не забравяме мръсотиите в гръцката история, ще споменем, че съюзник на римляните и участник във войната срещу Персей бил гъркът цар на Пергам.

Заедно с Персей Емилий Павел заловил и децата му — две момчета и едно момиче. Отмъкнал също така всичко от съкровищницата на Персей. „Среброто и златото — казва Плутарх — Емилий Павел не задържал за себе си, а ги предал на квесторите, за да ги внесат в държавната хазна в Рим. Задържал само библиотеката на пленника — за себе си и за децата си, защото много «обичали» гръцката култура.“

Толкова почтен, скромен и възвишен човек бил, че когато отишъл в Олимпия, заповядал на своите блюдолизци гърци да поставят статуята му в свещената горичка на Зевс — Алтис. И с право! Нали „освободил“ Гърция!

Персей и плячката откарал в Рим и ги показал на народа през дните на триумфа си. Плутарх и Диодор Сицилийски са ни оставили описание на това блестящо празненство, което траяло цели три дни. От това описание научаваме колко безмилостен бил човеколюбивият грабеж на „премъдрия“ Емилий Павел.

През тези три дни по улиците на Рим преминали 1200 коли, натоварени с оръжия, щитове, шлемове, лъкове, колчани и прочие. Целият този метал блестял под слънцето на славата и заслепявал тълпата. Преминали също така и петстотин коли, натоварени с картини, златни чаши, с двеста и двадесет вази, пълни със сребърни монети — седемстотин и петдесет тройни таланта. Преминали и 120 вола с позлатени рога — определени за жертвоприношения и угощения.

Зад сто и двадесетте бели вола с позлатени рога следвали осемдесет съда, пълни със златни монети, а подир тях — четиристотин златни венци, изпратени на Емилий Павел чрез специални посланици от разни градове като отличия за победата му, и т.н.

Никак не е малко това, което победоносният пълководец показал пред всички. Лично той не задържал нищо за себе си — освен книгите, — но войниците му, съобразно заповедта на Сената, разграбили седемдесет града в Епир. Ала освен показаната и непоказаната плячка Емилий Павел събрал цели планини гръцко оръжие, което изгорил в Амфиполис пред очите на представители от цяла Гърция.

Сумата, която Емилий Павел внесъл в държавната хазна, била толкова огромна, че, както ни казва Плутарх, „не станало нужда народът да плаща данъци чак до времето на консулите Хиртий и Пане, през първите години на гражданската война между Антоний и Цезар“, сиреч в продължение на почти век и половина.

От тази „подробност“ става съвсем ясно какъв вид свобода дал на македонците и гърците Емилий Павел! Освободил ги от всякакво излишно бреме — пари, оръжия, хора, животни. С други думи, в продължение на сто и петдесет години бедната Гърция хранела мързеливия народ на Рим.

Такива били всички триумфи на римските пълководци и императори. От количеството и стойността на плячката, която показвали на народа, се съдело за величината на победата. Сиреч величината на победата била пропорционална на величината на грабежа и безчовечността на победителите! А жестокостта на триумфаторите била неизмерима, както въобще на цялата римска цивилизация. Тази „цивилизация“ прекарала през улиците на Рим Персей с трите му деца и свитата му от 250 князе, всички окъсани и във вериги. „И македонският цар — казва Плутарх — изглеждал като човек, загубил разума си от многото нещастия. Мнозина от тълпата, като гледали трите му деца, които следвали баща си в мъченичеството му, без да разбират участта си, ги съжалявали и дори някои се просълзили!“