Костас Варналис - Диктаторите

Поробването на Гърция станало по същия начин — полека-лека! Не можем да определим точно хронологията на събитията. Във всеки случай Коринт бил опожарен през 146 г. пр.н.е. и Ахея била обявена за римска провинция. Въпреки това много градове продължили да се считат за свободни — самоуправляващи се, или пък притежавали специални привилегии. Това положение продължило така около двеста години и едва при Август можем да кажем, че поробването на Гърция било завършено напълно. С други думи, цели два века римската политика гризяла като мишка свободата на Гърция. Римляните не бързали. Времето работело за тях, а също така и много гърци! Този метод струвал по-малко в кръв и в пари! Предателството процъфтявало!

Във всеки случай гърците са били разединени и без римляните да ги разединяват.

Градовете били разделени на две партии — демократична и аристократична (аристократичната била римофилски настроена) и се ядели една друга. Но и самите градове-държави се ядели помежду си. Гражданските войни не стихвали. През III и II век пр.н.е. в Гърция съществували вече два съюза — ахейският и етолийският. Ала възникнал още един — спартанският. Същевременно македонските царе непрекъснато се стремели с войни и дипломация да включат Гърция в своята държава. Политическите цели на съюзите и на македонските владетели се сблъсквали непрекъснато помежду си и предизвиквали безконечни граждански войни. Етолийците воювали срещу ахейците; македонци и ахейци воювали срещу етолийците. Спарта воювала срещу ахейците и македонците; македонците и Антиох III Сирийски воювали срещу Птоломеите; Пергам и Родос воювали срещу македонците и Антиох… в полза на римляните!

Когато прочутият с „елинофилството“ си римски пълководец Тит Квинт Фламинин победил македонския цар Филип V при Киноскефалес — между Лариса и Фарсала, — спуснал се надолу и отишъл в Истмос (196 г. пр.н.е.), където всички гърци чествували Истмийските игри, събрал и аристократите, и народа и им известил, че почтеният Рим ги освободил от игото на македонците!

Какво представлявала тази помпозна и театрална свобода, ни обяснява Папаригопулос: „Фламинин подготвял гърците за римското господство.“ А Момзен иронизира просветения Фламинин, поклонника на гръцката култура, задето се показал толкова добър към един раболепен народ и не му отнел направо независимостта, та Рим да бъде спокоен!

Когато синът на Филип V, Персей, човек сребролюбив и лош военачалник, се вдигнал срещу римляните, те изпратили срещу него стария патриций Емилий Павел, стар, но образец на римски добродетели. Емилий Павел победил Персей при Пидна в Македония (171 г. пр.н.е.). И тогава приложил принципа „разделяй и владей“ по най-драстичен начин. Унищожил напълно македонската държава и разделил страната на четири съперничещи си провинции.

Като разделил Македония на четири съперничещи си провинции, Емилий Павел направил безопасна тази толкова размирна северна част на Гърция. И за да прекъсне всякаква материална и духовна връзка между тези четири части, извършил нещо много макиавелистко, нещо, което са вършели много често и всички големи завоеватели. Забранил търговията и сключването на бракове между четирите провинции. Сиреч обградил всяка от тях с безкрайни… редове бодлив тел, та да не може, дето е речено, и птичка да прехвръкне през границите им!

„Мъдър“, добродетелен и голям учител в правото на по-силния, Емилий Павел се превърнал и в образец на жестокост. Той не можел да върши половинчати работи като Фламинин. След като „наредил“ Македония, спуснал се надолу, за да „оздрави“ Гърция. От Пелопонес, който след Македония бил най-неспокойната част на Гърция, взел хиляда заложници; с други думи, заловил и оковал във вериги най-добрите, най-свободолюбивите и най-родолюбивите хора от градовете на ахейския съюз под предлог, че подготвяли война срещу Рим и били приятели на Персей.

Разбира се, той не познавал лично тези заложници от Пелопонес. Други му дали списъка с имената им. Гърци! Гърци римофили и врагове на патриотите гърци! Нищо ново под слънцето! Сред тези патриоти заложници се намирал и един голям ум — историкът Полибий.

След като „наредил“ и устроил всичко както трябва, Емилий Павел се сбогувал с гърците и им препоръчал да помнят, че римляните са ги освободили, и да пазят тази „свобода“ и да живеят в мир и съгласие. И заминал за Епир. Трябвало да изпълни една заповед на Сената — „да възмезди войниците си с ограбването на тамошните градове“, пише Плутарх.