Костас Варналис - Диктаторите

След това навлязъл в страната на гордианците. В двореца на своя приятел крал Зарбиен намерил несметни богатства в злато и сребро и три милиона медимни жито! Задигнал всичко това, а краля, приятеля си, убил!

Към средата на лятото преминал Тавърските планини. На тази надморска височина житото не било още узряло, за да го ожъне и го вземе. Лукул много съжалявал за този… кутсузлук! Въобще отдето и да минел, обирал златото и житото и все не можел да насити алчността си!

Най-сетне на войниците му им омръзнало да го следват, а той да „тлъстее“ и заради тях. И казали — стоп!

— Стоп! Не отиваме по-нататък!

Хвърляли в краката му празните си кесии и крещели:

— Върви сам да се биеш с врага, щом само ти забогатяваш!

Така обяснява Дион Касий отказа на войниците му да продължат по-нататък. „Дотогава ограбеното възмездяваше войниците за опасностите и те го слушаха.“ Но сега опасностите били по-големи от плячката — доколкото алчният им началник позволявал да вземат и те дял от плячката! И така Лукул бил принуден да прекъсне похода (оплячкосването) и да се върне.

Междувременно обаче римляните отнели от Лукул командуването на войските и пратили на негово място Помпей.

В шествието на триумфа, който Лукул си устроил, когато се завърнал в Рим, имал 20 носилки, пълни със сребърни съдове, и още други 32, пълни със златни оръжия, чаши и монети! Имало също така и осем мулета, натоварени със златни легла, 56 натоварени с претопено сребро и 107 със сребърни монети. Тези… дребни неща представляват само онази част от плячката, която предал на държавното съкровище. А като си помислим, че Лукул станал един от най-богатите и разточителни римляни на своето време, тогава ще разберем какво задържал за себе си, сиреч — колко много укрил!

Това е бил смисълът и целта на римските завоевания — грабеж и поробване на народите в Азия, Африка и Европа. Емилий Павел, поклонник и той на гръцката култура, до такава степен ограбил бедната Гърция, че поколения наред римските граждани не плащали данъци. Защото държавното съкровище било претъпкано. И затова Плутарх има право, като казва: „За римските пълководци варварите не били нищо друго освен плячка и трофей.“

Ограбвали и оголвали „варварите“ цивилизованите „освободители“ и „покровители“ римляни, но знаели и да пилеят спечеленото със собствената си пот и с кръвта на войниците си! Лукул е съвършен тип на римлянин-егоист и разсипник. Когато се завърнал свръхбогат в родината си, той зарязал политиката и авантюристичните войни и се заел да се порадва на парите си — да ги харчи, да ги пилее, разбира се, не за да облекчи сиромашията, а за да задоволи и най-странните си прищевки. Само за себе си.

За едно угощение похарчвал по 350 000 златни драхми! Построил си великолепни дворци, потънали в райски разкош, които и през епохата на императорите били най-красивите в Рим. Построил библиотеки и ги напълнил с най-хубавите произведения на гръцката и римската литература.

Всичко това, пак повтаряме, направил само за себе си, а не за другите хора. Ето едно признание от самия него за егоизма му. Веднъж поканил на гости в двореца си няколко гръцки философи. Те останали смаяни от огромните разходи, които Лукул направил, за да ги посрещне — поне така мислели. Но когато му казали това, той им отвърнал надменно:

— Всичко това направих не заради вас, а заради… Лукул!

Така с ограбването на „варварите“ забогатял „римският Ксеркс“ и така пръскал парите на „варварите“, докато най-сетне поради много разпуснатия си живот и други крайности заболял от прогресивна парализа на мозъка и умрял без никакви угризения, както умрял и Сула — без угризения и той, но изяден от въшките.

Нека затворим за момент албума на коронованите римски зверове и видим какво отношение е имал Рим към Гърция, духовния център на древния свят, неговата духовна „дойка“.

Гърция загубила своята свобода постепенно, на части, малко по малко, почти без да… забележи това. Начинът, по който е била поробена, представлява един от най-ярките примери на методите, използувани от Рим, за да погълне чужди земи и народи. Тези методи са били винаги много полезен урок за всеки завоевател.

Формално Рим оставял гърците свободни. И се стремял да ги разедини. С непрекъснатите си намеси в работите им и с провокациите на привържениците си във всеки град Рим унижавал гърците и ги дразнел до крайност. И един ден, за някакъв нищожен или измислен повод, им слагал веригите. Монтескьо описва много сполучливо този „разяждащ“ метод на римската политика: „Когато Рим побеждавал някой народ, първата му работа била да го отслаби, като му наложи такива условия за живот, че и малкото останали му сили да бъдат непрекъснато подкопавани. Ако този народ не можел да издържи на подобен гнет и се вдигал, за да отхвърли римското попечителство, Рим го усмирявал и го притискал още повече, така че полека-лека, без някаква рязка промяна, този свободен народ — поне той си мислел, че е такъв! — се събуждал един ден поробен, без сам да разбере как е станало това!“