Костас Варналис - Диктаторите

Не по-малко от жестокостта му било и сребролюбието му. Ограбвал всички безразборно — бедни и богати. „През цялото време на неговото властвуване страната бе ограбвана.“

И все пак парите не стигали. Безумният властелин правел безумни разходи. И когато веднъж майка му отишла при него, показала празните си ръце и му казала:

— Не ни е останало вече нищо — нито справедливо, нито несправедливо придобито!

Той й посочил меча си и й отвърнал:

— Бъди спокойна, майко, докато имаме това (сиреч меча), нищо няма да ни липсва!

В действителност обаче Каракала се сдобивал с пари не само с помощта на меча си, но и по други нечестни начини. Най-невероятното от всичките му долни дела е следното: сам издал — един вид държавата — фалшиви пари!

Както читателят може да забележи, римските императори не били никак еднообразни в злодеянията си. Всеки нов властелин е прибавял по нещо ново и оригинално към старите и обичайни престъпни методи на предшествениците си.

Видяхме как Комод избивал с херкулесовския си боздуган вързани недъгави хора; а пък Каракала бил фалшификатор на пари!

Освен това Каракала бил недоверчив и вероломен. Както измамил брат си Гета, като го повикал в стаята си и го убил в прегръдките на майка им, така измамил и двама владетели от Изтока — царя на Армения и царя на Осроин. Поканил ги да дойдат в палатката му, за да подпишат мирния договор, но щом влезли, хванал ги и ги вързал. Пак добре, че не ги заклал!

Нарекохме го безумен и това съвсем не е лъжа. Страдал от цял куп явни и тайни болести. Бил много недоверчив и затова бил постоянно заобиколен от стражи, доносници и шпиони. Но въпреки всички тези предпазни мерки, не можал да се спаси. На връщане от война с партите Каракала бил убит от началника на гвардията си, Макриний Мавър от Сицилия. И естествено, гвардията провъзгласила за император убиеца, както обикновено ставало от два века насам.

Макриний се преструвал, че не желае да седне на трона. Но понеже войската много настоявала, уж се видял принуден да приеме. И когато приел, оплакал предишния си господар, добрия си господар. Писал на Сената, че покойният бил толкова добър, че достопочтеното събрание на „отците“ трябвало да го обяви за „бог“! Такава наглост не е необичайна за такива типове! Всички са от един дол дренки!

А сега нека разтворим вратите на историята, за да влезе „двуродният император“ Хелиогабал, най-дегенериралият тип от всички, заемали някога престола на римските цезари. Чуди се човек как е било възможно на най-високите върхове на държавата да се изкачват такива негодяи и да вършат безсрамията си пред очите на целия свят!

Варий Авит Васиан, когото съвременниците му нарекли псевдоантонин, асириец и Сарданапал, бил едва петнадесетгодишен, когато се качил — тоест, когато го качили на трона. За щастие той останал на трона само четири години — от 218 до 222.

Майка му Соемида била дъщеря на Меса, сестра на Юлия Домна, жената на Каракала. Така че Хелиогабал бил племенник на Каракала. Майка му Соемида и сестра й Мамая, майка на Александър Север, живеели в Емеса в Келесирия. Малкият Хелиогабал бил възпитан там съобразно източните нрави и станал жрец на слънчевия бог Хелиогабал.

Политическото положение в империята през онези години било много неспокойно.

Император Макриний не съумял да се наложи и да се закрепи на трона. И тогава един друг авантюрист, Евтихиан, отвел младия Авит Васиан в Емеса и го представил на тамошните легионери за император.

— Той е незаконен син на Каракала — казал Евтихиан на войниците.

И те го признали за император под името Антонин, макар че бил още дете.

Когато научил неприятната вест, Макриний се изплашил много, зарязал трона и избягал. „И бягал нощем с обръсната глава и брада, и облечен в тъмни дрехи“, както казва Зонарас.

Бягал към Азия. Но в Халкедон го познали и го заловили. Отвели го вързан в Кападокия и там бил заклан. Тогава младият псевдоантонин отишъл в Рим и на нищо ново не се научил, тъй като сам бил крайно безсрамен, престъпвал закона и убивал.

А Евтихиан назначил началник на преторианците и го направил два-три пъти консул. Той веднага приложил обичайния метод на римските императори да избиват видни граждани по най-дребен повод и да конфискуват имуществото им „под някакъв предлог или без предлог“. И ако някой от най-интимните му приближени се осмелявал да го посъветва да бъде сдържан и да престане с несправедливостите си, Хелиогабал убивал и него.