Дейвид Морел - Фалшива самоличност

Провлеченият глас избумтя толкова близо, че Бюканън просто трябваше да му обърне внимание. Той отмести очи от двамата си притеснени противници и ги вдигна към надвисналото над него зачервено от слънце и алкохол лице на пълния американец.

— Извинете? — каза той.

— Крофорд. Не позна ли старото си другарче? Аз съм, Големия Боб Бейли. Хайде, не може да си ме забравил. Нали заедно търкахме наровете в Кувейт Сити и Багдад. Господи, кой би повярвал, че онзи откачалник наистина смята, че ще му се размине за нахлуването в Кувейт? На доста трудни работи съм се хващал, ама когато онез танкове се появиха на обекта ни, признавам си, така дяволски се изплаших, че…

Бюканън объркано поклати глава.

— Крофорд, да не си пипнал някаква остатъчна травма или както там й викаха психарите, дето ми надуваха цял ден главата в Германия? Да не си пил повече от мен? Аз съм Големия Боб Бейли. Двамата с теб и още куп американски сондьори заедно ни взеха за заложници.

— Радвам се да се запознаем, Боб — каза Бюканън. — Но очевидно ме бъркаш с някого.

Близнаците напрегнато наблюдаваха Бюканън.

— О, я стига! Името ти е Крофорд! — отсече пълният американец. — Джим Крофорд.

— Съжалявам. Казвам се Ед Потър.

— Ама…

— Говоря сериозно, не съм Джим Крофорд. Аз съм Ед Потър и никога не съм те виждал. А колкото до този Джим Крофорд… би трябвало много да приличам на него.

— Не само приличаш, и това е факт.

— Но ти очевидно грешиш. Аз не съм този, за когото ме вземаш.

Близнаците наблюдаваха Бюканън със стаен дъх.

— Дявол да го… — американецът се смути, а по зачервеното му от слънце и алкохол лице се изписа объркване. — Извинявай, друже. Бих се заклел… Май здраво съм вързал кънките. Слушай, съжалявам за притеснението, хайде, нека почерпя теб и двамата ти приятели по едно. Бог ми е свидетел, че не исках да те притеснявам — американецът отстъпи назад и като се олюляваше леко, се отдалечи.

— Няма проблем — каза Бюканън.

Но проблем наистина имаше. Голям проблем. Един от кошмарите, при мисълта за които Бюканън се ужасяваше, беше рискът човек, когото познаваше от предишна задача, да се появи неочаквано при изпълнението на настоящата. Два пъти в кариерата на Бюканън се беше случвало негови колеги-специалисти да влизат в места, избрани от него за среща (кръчма в Лондон и кафене в Париж), където Бюканън използваше фалшива самоличност, за да вербува информатори, които можеха да му помогнат да се внедри в терористични организации. Във всеки от тези случаи Бюканън беше забелязал едва доловим проблясък на разпознаване в погледите на колегите си. За момент той беше изпитал притеснение. Неговите колеги обаче, подчинявайки се на задължителното за професията им правило, не бяха обърнали никакво внимание на Бюканън и скоро, когато бяха сметнали, че е напълно естествено, бяха напуснали тези места.

Но докато Бюканън можеше да разчита на дискретност от страна на професионалистите, нямаше никакъв начин да се предпази от спонтанната реакция на някой цивилен, когото беше срещнал по време на друга мисия, цивилен, който нямаше никаква представа за истинската професия на Бюканън.

Пълният американец, който в момента объркан крачеше към масата, където го чакаше придружителката му, наистина познаваше Бюканън от Кувейт Сити, а после и от Багдад, а името на Бюканън по онова време наистина беше Джим Крофорд. Преди офанзивата на Съюзниците Бюканън беше спуснат с парашут в Кувейт, за да събере сведения за иракската отбрана. Беше заровил парашута в пустинята, а след това продължил пеш в мрака към светлините на Кувейт Сити. Беше облечен в цивилни дрехи — изцапана работна риза и джинси — и носеше документи, които го представяха като американски работник на нефтените кладенци от Оклахома. Ако го спряха, щеше да каже, че се крие след нападението на иракчаните. Неколкодневната му брада, сплъстената коса и изтощен вид щяха да подсилят ефекта от разказа му. В продължение на три седмици с помощта на симпатизанти на Съюзниците той беше предавал чрез малка радиостанция важна информация на шефовете си, но точно преди да го изтеглят с подводница се беше натъкнал на един иракски патрул по пътя към брега.

Нямаше нищо чудно в това, че Големия Боб Бейли поклати объркано глава, когато седна на масата в ресторанта до придружителката си. В края на краищата Бюканън беше прекарал цял месец с Бейли и други пленени работници от нефтените кладенци, затворени първо в полуразрушен хотел в Кувейт Сити, а после в един от няколкото камиона, с които американците бяха прехвърлени от Кувейт в Ирак, и най-накрая в един склад в Багдад.