Дейвид Морел - Фалшива самоличност

По това време, преди три месеца, фиктивната професия на Бюканън беше компютърен програмист. Той проявяваше интерес към компютрите и притежаваше несъмнен талант в тази насока, така че никак не беше трудно да се разработи тази част от фалшивата му самоличност. Ако някой случайно го запиташе, той отговаряше, че работи у дома си, а мощният IBM в апартамента, който шефовете му бяха осигурили, потвърждаваше думите му. Като допълнително доказателство за мнимата му самоличност, всеки четвъртък Бюканън изпращаше копия на компютърни дискети по Федерал Експрес до Ню Ейдж Текнолъджи в Бостън, още една доходоносна организация, използвана за прикритие от шефовете му, но за да поддържа уменията, необходими за истинската си професия, по три часа всяка вечер тренираше в местната зала за фитнес на Голд.

Но най-вече чакаше, като се опитваше да бъде търпелив, макар че гореше от желание да се заеме с истинската си работа. Затова когато най-после му се обади един от административните служители на Ню Ейдж Текнолъджи и заяви, че ще бъде във Феърфакс по работа и попита ще бъде ли удобно да го посети, Бюканън си помисли: Скоро. Скоро отново ще бъда полезен. Скоро скуката ще свърши.

Оперативният работник почука на вратата точно в уговорения час. Беше четири часа следобед и когато Бюканън-Макдоналд погледна през шпионката, а после го пусна да влезе, ниският, сух мъж в измачкан костюм сложи куфарчето си на масичката за кафе в дневната, изчака Бюканън-Макдоналд да затвори и заключи вратата, после огледа обстановката и попита:

— Какво предпочиташ? Да излезем навън или да останем тук?

— Апартаментът е чист.

— Добре — оперативният работник с изпито лице отвори куфарчето си. — Дай ми шофьорската си книжка, паспорта, свидетелството за раждане, кредитните карти и всички останали документи на Брайън Макдоналд. Ето, подпиши формулярите за предаване, а ето и разписката за приемане, която съм подписал.

Бюканън се подчини.

— Така, ето новите ти документи — продължи оперативният работник — и формуляра за приемане, който трябва да подпишеш. Новото ти име е Ед Потър. Работил си като… Е, всичко е в тази папка. Всяка подробност от новата ти биография. Като знам колко силна е паметта ти, предполагам, че както обикновено ще си запаметил сведенията, когато дойда да прибера папката утре сутрин. Какво има?

— Защо ме оставихте да чакам толкова дълго? — попита Бюканън. — Минаха два месеца.

— Искахме да изчезнеш за малко след последната задача. Освен това мислехме, че ще можем да те използваме като Брайън Макдоналд. Само че този план отпадна. Имаме нещо много по-интересно за теб. Мисля, че ще останеш доволен. Страхотно ще ти хареса.

— Разкажи ми.

Оперативният работник го изгледа внимателно.

— Понякога забравям колко нетърпеливи са оперативните агенти, как горят от желание да… Но, разбира се, точно затова сте агенти. Защото…

— Защото? Много пъти съм си задавал този въпрос. Какъв е отговорът?

— Мислех си, че е съвсем очевиден. Защото ти харесва да бъдеш някой друг.

— Да. Точно така. Хайде, достави ми това удоволствие. Представи си, че съм актьор, който работи по метода на Станиславски. Каква е мотивацията на новия ми герой?

В ресторанта на „Клуб Интернасионал“ в Канкун Бюканън не показа никакви признаци на страх, когато първият близнак го заплаши. Напротив, той отговори съвсем спокойно:

— Да ви дам причина, за да не ме убиете? Мога да ви дам няколко милиона.

— И сега имаме много милиони — каза първият близнак. — Какво те кара да мислиш, че един-два повече ще ни накарат да рискуваме и да ти се доверим?

— Човешката природа. Независимо от това колко пари има един човек, те никога не са достатъчно — отговори Бюканън. — Освен това аз не ви предложих един-два милиона. Предложих няколко.

— Трудно се харчат пари в затвора. Невъзможно е да се похарчат в гроба — каза вторият близнак. — Най-добрият практически отговор на предложението ти е да прекратим твоята намеса. Не обичаме конкуренти, а нямаме нужда от съдружник.

Шумът от разговорите наоколо заглушаваше думите им.

— Точно в това е въпросът — каза Бюканън, без да проявява признаци на страх. — Не искам да ви бъда конкурент, а вие имате нужда от съдружник.

Вторият близнак настръхна.

— Имаш дързостта да ни казваш какво ни трябва. Яйцата ти наистина са твърдо сварени.

— Но можем да ги счупим — изръмжа първият близнак.

— Определено — каза Бюканън. — Давах си сметка за тази опасност, когато започнах да действам тук.