Марио Пузо - Кръстникът

— Ще се погрижат за него — каза Хейгън. — Добре ли се чувствуваш? — Лицето му беше загрижено. — Изглеждаш зле.

— Добре съм — каза Майкъл. — Как се казваше онзи капитан?

— МакКлъски — отговори Хейгън. — Между другото, може би ще се почувствуваш по-добре, ако узнаеш, че семейство Корлеоне вече води в резултата. Бруно Таталия беше очистен в четири часа тази сутрин.

Майкъл се надигна:

— Как така? Нали трябваше да стоим мирни? Хейгън сви рамене:

— След случката в болницата Сони се впрегна. Нашите хора са излезли из целия Ню Йорк и Ню Джърси. Снощи съставихме списъка. Опитвам се да го възпра, Майк. Поговори и ти е него. Цялата тази работа може все още да се уреди и без тотална война.

— Ще поговоря с него — каза Майкъл. — Ще има ли съвещание тази сутрин?

— Да — отговори Хейгън. — Най-после Солоцо се свърза с нас и иска да преговаряме. Един посредник урежда подробностите. Това означава, че ние печелим. Солоцо знае, че е загубил и иска да се измъкне жив. — Хейгън спря за малко. — Може би е сметнал, че сме лесни, готови да бъдем превзети, само защото не отговорихме на удара с удар. Сега, когато един от синовете на Таталия е мъртъв, той знае, че това не е така. В действителност той рискува страшно с този удар срещу дон Корлеоне. Между другото получихме потвърждение за Лука. Убили са го вечерта преди покушението срещу баща ти. В кабарето на Бруно Таталия, представи си. Майкъл отвърна:

— Не се учудвам сега защо са го пипнали неподготвен.

Входът на уличката към къщите в Лонг Бийч беше блокиран от дълга черна кола, паркирана напреко на улицата. Двама мъже се бяха надвесили над капака на колата. Майкъл забеляза, че двете къщи от двете страни на уличката бяха с отворени прозорци на горните етажи.

Господи, Сони наистина се беше впрегнал.

Клеменза спря колата извън уличката и тримата влязоха в нея. Двамата от охраната бяха хора на Клеменза и той направи към тях гримаса, която трябваше да се разбира като поздрав. Те кимнаха в отговор. Нямаше нито усмивки, нита поздрави. Клеменза отведе Хейгън и Майкъл Корлеоне в къщата.

Друг човек от охраната отвори вратата, преди още да са позвънили. Явно бе, че ги е наблюдавал от някой прозорец. Отидоха в ъгловия кабинет и завариха Сони и Тесио, които ги чакаха. Сони се приближи към Майкъл, обхвана с ръце главата на най-малкия си брат и закачливо каза: „Чудесно. Чудесно.“ Майкъл отблъсна ръцете му, отиде към бюрото и си наля малко скоч, като се надяваше това да притъпи болката в челюстта му.

Петимата се настаниха в стаята, но атмосферата беше различна от тази по време на предишните им съвещания. Сони беше по-радостен и по-бодър и Майкъл разбра какво означаваше тази радост. Брат му не изпитваше вече никакви съмнения. Той беше взел решение и нищо не можеше да го разколебае. Снощният опит на Солоцо се бе оказал последната капка в чашата. Не можеше вече и дума да става за примирие.

— Докато ви нямаше, се обади посредникът — каза Сони на Хейгън. — Сега Турчина иска среща — Сони се изсмя — Смел е, кучият му син — каза той с възхищение. — След като се провали снощи, иска среща днес или утре. Междувременно ние трябва, според него, да кротуваме и да приемаме всичко, което той ни сервира. Era ти нахалството.

Том предпазливо попита:

— Ти какво отговори? Сони се ухили:

— Аз казах „да“, разбира се, защо не? По всяко време, когато каже, аз не бързам. Пуснал съм по улиците стотина души, които патрулират двайсет и четири часа в денонощието. Ако Солоцо си покаже и един косъм от задника, ще бъде мъртъв. А те нека разполагат с колкото си искат време.

Хейгън попита:

— Предложиха ли нещо конкретно?

— Да — отговори Сони. — Солоцо иска да изпратим Майк да се срещне с него и да изслуша предложението му. Посредникът гарантира сигурността на Майк. Солоцо не моли ние да гарантираме неговата сигурност, защото знае, че не може да иска това. Няма смисъл. Срещата ще бъде уредена от негова страна. Неговите хора ще вземат Майк и ще го заведат на мястото на срещата. Майкъл ще изслуша Солоцо и после ще бъде освободен. Но мястото на срещата е в тайна. Обещавал, че сделката ще бъде толкова изгодна, че няма да можем да откажем.

Хейгън попита:

— А какво каза за семейство Таталия? Какво ще направят за Бруно?

— Това е част от сделката. Посредникът казва, че семейство Таталия са на едно мнение със Солоцо. Ще забравят Бруно Таталия. Той плаща за онова, което сториха на баща ми. Едното е за сметка на другото. — Сони отново се изсмя. — Нахалните му копелета.