Марио Пузо - Кръстникът

И четиримата се обърнаха и се втренчиха в него. Клеменза и Тесио бяха безкрайно учудени. Хейгън изглеждаше малко натъжен, но не и учуден. Той понечи да каже нещо, но се отказа. А Сони, чието масивно Купидоново лице потреперваше развеселено, изведнъж избухна в силен гръмогласен смях. Това беше дълбок гърлен смях и съвсем искрен. Сони наистина щеше да се пукне от смях. Той посочи Майкъл с пръст и задъхвайки се, се опитваше да говори:

— Ти, отличното студентче, което не искаше да се замесва в семейния бизнес! А сега искаш да убиеш един полицейски капитан и Турчина само защото МакКлъски ти смаза физиономията. Вземаш го за лична обида. Всичко е просто бизнес, а ти го вземаш за лична обида. Искаш да убиеш онези типове само защото са те ударили по лицето. Всичко е било само лъжа. През всичките тези години всичко е било само една голяма лъжа.

Клеменза и Тесио, които бяха разбрали съвсем погрешно, че Сони се смее на бабаитството на по-малкия си брат да направи такова предложение, се усмихваха на Майкъл широко и малко покровителствено. Само Хейгън съобразително си беше придал безразличен вид.

Майкъл огледа всички, после се втренчи в Сони, който още не можеше да спре да се смее.

— Значи ти ще убиеш и двамата, а? — попита Сони. — Хей, момче, тук няма да ти дадат медали, а ще те сложат на електрическия стол. Това известно ли ти е? Това не е работа за герои, момчето ми, защото не стреляш по хората от километър. Стреляш в тях, когато виждаш бялото на очите им, както ни учеха в училище, спомняш ли си? Трябва да си съвсем близо до тях и да пръснеш черепите им с куршум, а мозъкът им ще се лепне по цялата ти красива университетска униформа. Как, момчето ми, искаш ли да извършиш това само защото някакъв си тъп полицай те е набил? — Той още се смееше.

Майкъл стана.

— Престани да се смееш — каза той. Промяната у него беше толкова необикновена, че усмивките по лицата на Клеменза и Тесио изчезнаха. Майкъл не беше висок и едър, но присъствието му сякаш излъчваше заплаха. В този миг той беше превъплъщение на самия дон Корлеоне. Очите му бяха изсветлели, а лицето му беше като избелено. Всеки миг сякаш можеше да се нахвърли върху своя по-голям и по-силен брат. Нямаше съмнение, че ако той имаше оръжие в ръцете си, Сони щеше да бъде в опасност. Сони спря да се смее и Майкъл му каза с мъртвешки студен глас: — Мислиш, че не мога да го направя, а, кучи сине?

Сони беше превъзмогнал пристъпа си на смях.

— Зная, че можеш да го направиш — каза той. — Аз не се смеех на това, което каза. Смеех се само на това, колко странно се промениха нещата. Винаги съм казвал, че ти си най-жилавият в семейството, по-твърд и от самия дон. Единствен ти успя да се откъснеш от Стария. Спомням си, когато беше дете. Ах, какъв характер имаше тогава. Представи си, ти се биеше дори с мен, а аз бях доста по-голям от теб. На Фреди му се налагаше да те спуква от бой най-малко веднъж седмично. Солоцо сега си мисли, че ти си слабото място в нашето семейство, защото си позволил на МакКлъски да те удари, без да му отвърнеш, и че няма да се намесваш в семейните борби. Смята, че няма за какво да се тревожи, ако се срещне насаме с теб. МакКлъски също, той те смята за страхливо италианче. — Сони млъкна, после тихо каза: — Но в края на краищата ти, кучи сине, си истински Корлеоне. И аз единствен знаех това. Седях тук през тези три дни и чаках, още откакто стреляха по Стария, чаках да се излюпиш от тази черупка на колежанец и да се отърсиш от тази отвратителна поза на герой от войната. Чаках да станеш дясната ми ръка, за да изтрепем тези мръсници, които се опитват да унищожат баща ни и семейството ни. И цялата работа се свърши само с един удар в зъбите. Как ти се струва това? — Сони направи комичен жест — внезапен удар с юмрук, и пак повтори: — Как ти се струва това?

Напрежението в стаята беше намаляло. Майкъл поклати отрицателно глава:

— Сони, правя това само защото не ми остава нищо друго. Не мога да допусна Солоцо да опита отново късмета си със Стария. По всичко личи, че аз единствен мога да се добера до него. Затова взех това решение. Мисля, че не можеш да намериш друг, който да пречука полицейския капитан. Може би ти щеше да го направиш, Сони, но имаш жена и деца и трябва да се грижиш за семейния бизнес, докато Стария влезе във форма. Така че оставаме аз и Фреди. Фреди е в шок и извън играта. B крайна сметка оставам само аз. — Всичко е много логично. Ударът в зъбите няма нищо общо с това.

Сони се приближи и го прегърна:

— Въобще не ме интересуват какви са мотивите ти, след като сега си с нас. И ще ти кажа още нещо — ти си напълно прав. Том, какво ще кажеш?