Марио Пузо - Кръстникът

— По дяволите, казах да се арестува.

Майкъл, който още разсъждаваше трезво, без да се ядосва, попита с преднамерена злоба:

— Колко ви плаща Турчина, капитане, за да подредите така баща ми?

Полицейският капитан се извърна към него. Той заповяда на двамата плещести полицаи: „Дръжте го.“ Майкъл усети ръцете си приковани отстрани. Видя масивния юмрук на капитана да се насочва към лицето му. Опита се да се извие настрани, но юмрукът се стовари малко под окото му. В черепа му избухна граната. Устата му се напълни с кръв и малки твърди парченца, които, както разбра, бяха зъбите му. Чувствуваше как страната му се подува, сякаш се пълнеше с въздух. Не усещаше краката си и щеше да падне, ако двамата полицаи не го бяха задържали. Но все още беше в съзнание. Цивилният детектив беше застанал пред него, за да попречи на капитана да го удари отново, като казваше:

— За бога, капитане, вие го наранихте. Капитанът високо заяви:

— Не съм го докосвал. Той се нахвърли върху млен и падна. Ясно ли е? Той се съпротивляваше на заповедта ми за арестуване.

Сякаш през червена мъгла Майкъл видя още коли да спират до бордюра. От тях излизаха хора. В един от мъжете той разпозна адвоката на Клеменза, който, в момента говореше любезно и самоуверено с полицейския капитан:

— Семейство Корлеоне е наело една фирма за частни детективи, които да пазят господин Корлеоне. Тези хора с мен имат разрешително да носят огнестрелно оръжие, капитане. Ако вие ги арестувате, на сутринта ще трябва да се явите в съда и да обясните защо. — Адвокатът погледна Майкъл. — Желаете ли да заведете дело срещу онзи, който ви е сторил това? — попита той.

На Майкъл му беше трудно да говори. Челюстта му не можеше да се събере, но той успя да измънка:

— Подхлъзнах се — каза той. — Подхлъзнах се и паднах. — Видя как капитанът му хвърли победоносен поглед и се опита, да му отговори с усмивка. На всяка цена искаше да скрие възхитителната ледена сдържаност, която контролираше мозъка му, и надигащата се огромна вълна от ледена омраза, проникваща в тялото му. Не искаше никой на този свят и да подозира как се чувствува в този миг. Така, както би сторил и неговият баща. След това усети, че го отнасят в болницата и загуби съзнание.

Когато на сутринта се събуди, откри, че челюстта му е наместена и че четири зъба от лявата му страна липсват. До леглото му седеше Хейгън.

— Упойка ли ми дадоха? — попита Майкъл.

— Да — отговори Хейгън. — Трябваше да извадят няколко костички от венците ти и сметнахме, че ще е твърде болезнено. Още повече че ти и без това беше в безсъзнание.

— Всичко останало наред ли е? — попита Майкъл.

— Да — отговори Хейгън. — Сони иска да се прибереш в къщата в Лонг Бийч. Ще можеш ли?

— Разбира се — каза Майкъл. — Добре ли е дон Корлеоне?

Хейгън се изчерви:

— Мисля, че сега вече разрешихме проблема. Наехме фирма за частни детективи и целият район се охранява. Ще ти кажа повече, когато се качим в колата.

Клеменза караше, а Майкъл и Хейгън седяха отзад. Главата на Майкъл пулсираше.

— И какво, по дяволите, в същност стана снощи? Открихте ли въобще нещо?

Хейгън заговори тихо:

— Сони има свой човек, този детектив Филипс, който се е опитал да те защити. Той ни информира. Полицейският капитан МакКлъски е човек, който взема огромни подкупи, откакто е патрулиращ полицай. Нашето семейство му е плащало немалко. Той обаче е алчен човек, на когото не може да се разчита. А Солоцо трябва да му е платил огромна сума. Веднага след изтичането на времето за свиждане МакКлъски арестувал всички хора на Тесио отвън и вътре в болницата. Не помогнало и това, че някои от тях били въоръжени. После МакКлъски изтеглил и официалната охрана пред вратата на дон Корлеоне. Казал, че детективите му трябвали и че други полицаи трябвало да дойдат да ги заместят, но им били дали неправилни нареждания. Глупости. Платили са му да се справи с дон Корлеоне. Филипс твърди, че той е човек, който няма да спре дотук. Солоцо сигурно му е дал цяло състояние като начало и му е обещал кой знае какво.

— Съобщиха ли във вестниците за моето нараняване?

— Не — каза Хейгън. — Запазихме го в тайна. Никой не иска да излезе наяве — нито полицията, нито ние.

— Добре — каза Майкъл. — Онова момче Енцо измъкна ли се?

— Да — отговори Хейгън. — Той е излязъл по-умен от теб. Когато полицаите дошли, той изчезнал. Казва, че останал с теб, когато колата на Солоцо минала. Вярно ли е?

— Да — каза Майкъл. — Добро момче е.