Марио Пузо - Кръстникът

Хейгън сви рамене:

— Доводите са солидни. Онова, което ги прави такива, е фактът, че не мисля, че Турчина е искрен за сделката. Струва ми се, че той пак ще се опита да се добере до дон Корлеоне. Независимо от всичко, предишните му действия ни заставят да мислим така. Ето защо трябва да се опитаме да ликвидираме Солоцо. Трябва да го ликвидираме дори ако се наложи да ликвидираме и полицейския капитан. Но всеки, който, свърши тази работа, ще си навлече страхотен гняв. В такъв случай трябва ли това да бъде Майк?

Сони тихо каза:

— Бих могъл да го направя аз. — Хейгън припряно поклати глава:

— Солоцо не би те допуснал дори на миля от себе си, ако ще и десет полицейски капитана да го пазят. Освен това в момента ти си главата на семейството. Не можем да те излагаме на риск. — Хейгън млъкна, после се обърна към Клеменза и Тесио. — Има ли някой от вас подходящ, човек, някой много специален човек, който би се заел с тази работа? До края на живота си няма да има нужда да се тревожи за пари.

Клеменза заговори пръв:

— Нямам човек, когото Солоцо да не познава. Той веднага ще се усети. Ще се усети също, ако отидем аз или Тесио.

Хейгън попита:

— А има ли някой наистина решителен мъж, който още да не се е появявал, някой добър новобранец?

И двамата довереника поклатиха отрицателно глави. Тесио се усмихна, за да смекчи думите си, и каза:

— Това е все едно да вземеш някой от юношите и да го сложиш да играе в националния отбор.

Сони рязко се намеси:

— Трябва да бъде Майк. Има милион различни причини. И най-важната е, че те го смятат за мухльо. Освен това той може да свърши работата, аз гарантирам, а това е важно, защото това е единственият изстрел, който ще можем да дадем по този подъл мръсен Турчин. Така че сега трябва да измислим как най-добре да осигурим Майк. Том, Клеменза, Тесио, открийте къде ще го заведе Солоцо за срещата, не ме интересува колко ще струва това. Когато разберем, можем да помислим как да му доставим оръжието. Клеменза, искам да му избереш най-сигурния револвер от твоята колекция, „най-безличния“, който имаш. Който е невъзможно да бъде разпознат. Опитай се да го подбереш с къса цев и с голяма взривна сила. Не е необходимо да бъде точен. Той ще го използува съвсем отблизо. Майк, веднага щом свършиш с револвера, хвърли го на пода. Не допускай да те заловят с него. Клеменза, обвий цевта и спусъка с онази специална хартия, която имаш, така че да не останат отпечатъци. Запомни, Майк, ние можем да уредим всичко, свидетели и така нататък, но ако те хванат с револвера в ръка, тогава нищо не можем да направим. Ще уредим транспортирането и охраната ти и ще изчезнеш на една хубава дълга ваканция, докато нещата се уталожат. Няма да те има дълго време, Майк, но не искам да казваш довиждане на момичето си, дори не й се обаждай. След като всичко свърши и ти си извън страната, аз ще й съобщя, че си добре. Това са заповеди. — Сони се усмихна на брат си. — Сега се залепи за Клеменза и се опитай да свикнеш с револвера, който той ще ти избере. Дори по-стреляй малко. Ние ще се погрижим за всичко останало. За всичко. Разбрахме ли се, момчето ми?

Майкъл Корлеоне отново изпита онази приятна освежаваща хладина по цялото си тяло. Той каза на брат си:

— Не беше необходимо да ми разправяш тези глупости — да не се обаждам на приятелката си за такива неща. Какво, по дяволите, си мислеше, че щях да направя — да се обадя и да й кажа довиждане ли?

Сони бързо-бързо каза:

— Добре де, ти си още новобранец и затова ти обяснявам всичко подробно. Забрави го. Майкъл ухилено отвърна:

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „новобранец“? Аз слушах Стария толкова усърдно, колкото и ти. Как иначе, мислиш, съм станал толкова умен? — И двамата се засмяха.

Хейгън наля по една чаша на всички. Той изглеждаше малко мрачен, като държавник, принуден да воюва, като правист, принуден да заобиколи закона.

— Е, въпреки всичко, сега поне знаем какво ще правим — каза той.

Капитан МакКлъски седеше в своята канцелария и въртеше в ръцете си три плика, издути от билети за залагане. Той се мръщеше и много му се искаше да отгатне отбелязаните в тях числа. Беше много важно да успее. В пликовете бяха билетите за залагане, които неговите хайки бяха иззели миналата вечер от един от събирачите на облози от семейство Корлеоне. Сега събирачът трябваше да откупи билетите, за да не могат играчите да претендират, че са спечелили, и да го разорят.