Марио Пузо - Кръстникът

От кухнята се чу шум от неясни силни гласове. Клеменза излезе да види какво става. Когато се върна, той държеше в ръцете си непроницаемата за куршуми фланела на Лука Брази. Във фланелата беше увита огромна мъртва риба.

Клеменза сухо каза:

— Турчина е научил за своя шпионин Поли Гато.

Тесио продължи в същия тон:

— А ние научихме за Лука Брази.

Сони запали цигара и изпи голяма глътка уиски. Майкъл объркано попита:

— Какво, по дяволите, означава тази риба? — Не друг, а ирландецът Хейгън, техният consigliori, му отговори:

— Рибата означава, че Лука Брази спи на дъното на океана — каза той. — Стар сицилиански начин за изпращане на тази вест.

Когато същата вечер Майкъл Корлеоне отиде в града, той беше потиснат. Чувствуваше, че се замесва в семейния бизнес против собствената си воля и негодуваше срещу Сони, че го е използувал дори за телефона. Чувствуваше се неудобно, че участвува в семейните съвети, че такива тайни като убийството можеха да му бъдат абсолютно доверявани. Сега, когато отиваше да се срещне с Кей, той се чувствуваше виновен и пред нея. Никога досега не й беше казвал истината за своето семейство. Беше й разказвал за тези неща, но винаги под формата на леки шеги или колоритни анекдоти, което ги правеше да изглеждат повече като приключения от цветен филм на „Техниколор“, отколкото такива, каквито в действителност бяха. А сега бяха стреляли на улицата срещу баща му и неговият най-голям брат кроеше планове за убийства. Така изглеждаха нещата, казани просто и ясно, но той никога не можеше да ги каже така на Кей. Вече беше я уверил, че покушението срещу баща му е „случайност“ и че неприятностите са отминали. По дяволите, изглеждаше като че ли всичко едва сега започва. Сони и Том все още не бяха се заели сериозно със Солоцо, продължаваха да го подценяват, въпреки че Сони беше достатъчно умен, за да предвиди опасността. Майкъл се опита да отгатне какъв скрит коз може да има Турчина. Очевидно, той беше смел, умен, човек с изключителна енергия. От него трябваше да се очаква истинска изненада. Но и Сони, и Том, и Клеменза, и Тесио бяха единодушни, че всичко е в техни ръце, а всички те имаха повече опит от него. В тази война съм „цивилният“, мислеше си Майкъл с горчивина. И ако искаха да се включи във войната, трябваше да му дадат далеч по-добри медали, отколкото беше получил през Втората световна война.

Като си мислеше това, той се почувствува виновен, че не изпитва повече съчувствие към баща си. Неговият собствен баща беше надупчен от куршумите и, въпреки това, по някакъв странен начин, Майкъл разбра по-добре от всички останали, когато Том каза, че това е само бизнес, че няма нищо лично. Разбра, че баща му беше заплатил за властта, която бе имал през целия си живот, за уважението, което беше изтръгнал насила от всички, които го заобикаляха.

Единственото, което Майкъл искаше, беше да бъде изключен, изключен от всичко това и да води свой собствен живот. Но той не можеше да се откъсне от семейството, докато не преминеше тази криза. Трябваше да помогне колкото може като цивилен. Изведнъж му стана ясно, че бе раздразнен от отредената му роля на привилегирован цивилен, на човек, когото оправдават, когато отказва да служи във войската по някакви съображения. Ето защо думата „цивилен“ непрекъснато му се мотаеше из главата и го дразнеше.

Когато пристигна в хотела, Кей го чакаше във фоайето. Двама души от хората на Клеменза го бяха докарали в града и го бяха оставили наблизо, след като се бяха уверили, че не ги следят.

Двамата с Кей вечеряха и пийнаха.

— В колко часа ще отидеш при баща си? — попита тя. Майкъл погледна часовника си:

— Пускат за свиждане до осем и половина. Смятам да отида, след като всички си излязат. Мен ще ме пуснат горе. Той има отделна стая и сестра, която го обслужва, така че ще мога да поседя малко при него. Мисля, че още не може да говори и не зная дали дори ще разбере, че съм там. Но трябва да изразя уважението си.

Кей тихо каза:

— Така ми е мъчно за баща ти, изглеждаше толкова добър човек на сватбата. Не мога да повярвам онова, което пишат за него във вестниците. Сигурна съм, че много малко от него е истина.

Майкъл учтиво каза:

— И аз мисля така. — Учуди се на себе си, че е потаен с Кей. Той я обичаше, доверяваше й се, но никога нямаше да й каже нищо за баща си или за семейството си. Тя беше външен човек.

— А ти? — попита Кей. — Ти ще се намесиш ли в тази гангстерска война, за която вестниците пишат с такава радост?